|
diablomz
МОМЧЕ от Някъде по родните стадиони :Р, регистриран на 07.10.2006г.
последен вход: 18.07.2008 10:01ч. |
офлайн |
Описание:
Не знам как, не знам защо, не знам защо ме питаш кво,
но знам, че искам да съм с нея и не ме ебе защо.
Слушам ги, слушам тях, слушам хора всеки ден -
те говорят за любов, а любовта не среща мен.
Всеки ден в търсене на нея, и даже външно да се смея дупката в мен ме кара често да копнея, за нея -
къде е тя, защо я няма -
щом клепачите ме предадат я виждам в красота обляна.
И после бум - изстрел точен пак куршум.
Събуждам се обвит в ноща, а тя я няма изчезнала без шум.
Надежда вече няма. Последната искра загасна -
тъмнината грозна пак погълна сянката прекрасна.
Целувка истинска и страстна, но само в блян, а аз съм сам,
в самота облян. За много грешки ме е срам, но знам,
че сам съм се родил и в ковчега пак ще бъда сам.
*****************************************
Влюбен се разхождах до днешния ден,
а сега със всяка крачка си по-далеч от мен.
Две сърца, две различни съдби,
на пух и прах ти душата ми разби.
С тебе се разминахме, но на кой завой,
бледа луна ме води по пътя мой,
отиде си някъде моя покой,
тук остана и вълчия вой,
вой на извинението, вой на вината,
в любовта това ли са правилата,
или един обича, а друг го прави за смях.
Аз не съм глупака, който я чакаше пред тях
с букет във ръка във дъжд и във сняг,
Вечеря на свещи на морския бряг,
но сега вече всичко ми е ясно,
любовта е просто държане на тясно.
Звънна телефон, чувам гласа й,
намек за среща точно във стила й,
как да откажа като още я обичам
и за щяло и не щяло след нея тичам.
Вричах се, че няма да я погледна,
но без нея душата ми е бедна.
С бавна походка и цвете във ръка
и тогава чух гласа й да пее това:
По лицето ми се стичат виновните сълзи,
разбих ти сърцето, но и в мен боли,
обичам те, виновна съм признавам си.
Попивам мечтата до мен да си,
моля те забрави вината ми,
моля те само ми прости.
Няма да се повтори заричам се
и на колене крещя обичам те!
Връзка прекратена по нечия вина,
любовта си отива и настъпва тишина,
история за влюбени и тяхната раздяла,
как съдбата обичта им е на дявола продала.
Кръстопът, о, чувства и сълзи,
наранени сърца и несбъднати мечти.
Миговете красиви и спомените им,
всичко се забрави и изчезна яко дим
последна среща и последни целувки,
последно цвете положено пред нейните обувки.
В река на самотата се стичат сълзите,
на различните хора, различни са съдбите.
Едни обичат вечно, други за момент,
доста натъжаващ е този фрагмент.
Обичат се и това на всеки е известно,
да са заедно отново едва ли ще е лесно.
*****************************************
Защо винаги така се получава?
Защо винаги любовта те предава...ЗАЩО?!?!
Едно момиче и едно момче
ти я обичаш, а тя пък не...НЕ
Съдбата срещу теб пак се обръща,
искаш любовта, но тя не се връща
копнееш отново твоето момиче да прегърнеш,
твоето момиче дори за миг да зърнеш
няма как да стане, тя дори незнае кой си.
Трудно е да осъзнаеш, брато, сам си
дишаш и живееш само за нея,
за теб, тя е твоята любовна фея.
КРАЙ, оставаш сам, всичко свърши
студено сърце любовта ти прекърши.
Знай, тя със сигурност ще съжалява...ще съжалява,
ще разбере, че любовта си, е предала.
Любовта е някво чувство свято,
любовта е чувство досадно.
Става въпрос за любовните игри,
за него и нея, за техните мечти,
за всичките проблеми и дилеми,
за всичките чувства наранени,
за всичко което тя му обеща,
но защо по дяволите се оказа лъжа?!?!
Кучка...
Мечта, която не се реализира,
враг, който мисълта ти блокира,
чувство на омраза и тъга
защо ли това е неговата съдба?!?!
Защото един ден тя ще осъзнае,
че много го обича, тя ще си признае,
но момчето е вече дълбоко ранено
с лист и химикал в своя свят осамотено.
Момиче, равно на ДЯВОЛ,
любов, равно на АД.
Оставаш сам и продължаваш да се бориш,
чувствата си на дълбоко искаш да заровиш,
ставаш роб на любовната илюзия
безпомощен си, защото ти загуби я.
В нашата история две души се разделиха,
две кървящи сърца взаимно се нараниха.
|
|
2 потребители са зяпали този профил за последните 24часа
|
