|
lednick
МОМЧЕ от София, регистриран на 22.09.2006г.
последен вход: 08.07.2008 00:01ч. |
офлайн |
Описание:
Бъди герой пословичен и чуден,
разбивай спънките в живота труден,
от камък имай воля в тоя час,
от стомана обятията,
но тебе пак ще те разбий у нас
апатията.
Клюкарства подли, интриги покрити,
псувни, коварний шопот на глупците
презирай ги: те немощни са змий,
не бой се от проклятията!
Но завистта с едно ще те убий:
с апатията!
Бъди велик ти гений на земята,
свят кат Христа, прав кат Сократа;
но да умреш не нужно е у нас
ни яд, нито разпятията:
по-зло от оръжье стои в нашта власт:
апатията!
-- Иван Вазов
„"Атака" никога не е заставала срещу малцинствата. Всички български патриоти са добре дошли при мен, без значение от раса, етнос и религия“.
„Всички християни и мюсюлмани, които се наричат българи, трябва да се борят за единна и неделима България, в която да живеят с равни права и задължения.“
„Какво общо имат Юнал Лютфи, Йордан Цонев, Христо Бисеров и Лютви Местан с трудовите мюсюлмани, които с честен труд си изкарват прехраната? За тези хора, които биват лъгани ние сме еднакво загрижени.“
„"Атака" е за равни права и задължения, тя не е расистка или ксенофобска“.
„Всички български патриоти са добре дошли при мен - без значение от раса, етнос и религия.“
-- Волен Сидеров
Петнадесет дена без отдих, без хлеб
скитат се в горите, борят се с тиранът,
с пекът, с дъждовете; и с треви се хранат.
често мисъл мрачна дохожда им тям,
но бързо изчезва - Бенковски е там.
Бенковски ги пази мълчалив и страшен;
в бедите поддръжка и пример всегдашен;
той държи, не охка, той е само блед,
от време на време издумва "Напред",
и гледа на изток, и води ги смело,
и бурно се бърчи бледното му чело.
В глава му се блъскат мисли цял рояк
и кроежи тъмни, и лучи, и мрак,
и ярост отровна кипи му в гърдите
за толкоз нещастья, надежди разбити,
за толкова жъртви и вяра, и труд,
отишли на вятър под натиска лют!
Накъде отиват?... Изведнъж гръм
раздаде се от ближния хлъм.
Кат снопове падат трима другари.
Кръв димеща, топла пясъка прошари.
Пушекът се пръсна и гръмът мина,
кат напълни с екот цяла планина.
Потерята скокна от свойта пусия
и шумно изкряска - смелост улови я:
тя видя един прав и то кървав, сам!
Двайсет пушки мерят изново насам,
готови куршуми и огън да храчат.
"Предай се, разбойник!" - извика водачът,
и сганта внезапно загради отвръст
сетний неприятел със жажда за мъст,
със радост свирепа, с увереност дива,
че веч държи здраво плячката си жива.
Тогава ранений прав, трепетен, див,
с поглед безнадежден, почти горделив,
с пет рани в снагата, при прагът на гроба,
кат не щя да падне, както пада роба,
гръмна се в челото и сред гъстий дим
падна мъртъв, хладен и непобедим! |
|
0 потребители са зяпали този профил за последните 24часа
|
