|
makedonski
МОМЧЕ от София, регистриран на 30.09.2006г.
последен вход: 06.01.2008 22:51ч. |
офлайн |
Описание:
Нямаше ни минало,ни бъдеще.Нямаше цели.Имаше само една цел-да оцелее.
Да живее.
Той нямаше път,но беше открил,че човешките пътища не водят доникъде.Важното беше,че върви.
Той имаше крачката.
Лишен от сродници,от приятели,от богаство...беше открил,че притежава най-важното-беше жив.
Коприната,перата,броните,любовниците,празненствата..закриваха за него,това..най-важно нещо.Остана гол...
...и почувства,че живее!
Какво струваше всичко друго?Имаше мига....
Имаше този миг,звездите,планинита.вековете преди него,вчерашният ден,денят утре и вековете след него-те бяха чужди!Какво струваше звездите,планината,въздуха..ако го нямаше мига?
Целият свят тънеше в тъмнина..осветяваше го,като държеше своят миг в ръка-като свещ.За тоя миг можеше да се даде всичко.
Животът лъха в лицето като вятър,лети над като облак,тече в краката като река.Може ли да се хване в шепа вятъра,облака,реката?Можеш ли да ги задършиш?Да не ти се изплъзнат?Да живееш...значи да имаш и да нямаш....И ДА НЕ ПОИСКАШ ДА ИМАШ!
Беше разбрал-щом нищо не можеш да задържиш,не бива да посягаш.Не посягаше-той се радваше на единственото,което имаше-мига-и се мъчеше да му се радва,без да поиска да го задържи.Защото....
....след него идваше друг миг.
Из "Време разделно"
Антон Дончев |
|
2 потребители са зяпали този профил за последните 24часа
|
|
|
|
