|
slodkom
МОМИЧЕ от nz nekade iz sofiq, на 11г. регистрирана на 09.06.2008г.
последен вход: 08.11.2008 21:39ч. |
офлайн |
Описание:
КЪРВАВАТА МЕРИ
Малко след полунощ, Мери чула, че телефона звъни. Тя живеела сама, защото родителите й работели в Италия. Нямало кой друг да вдигне телефона, затова тя отишла. Чула зловещ, мъжки глас на телефона: Кървава Мери, аз съм убиец и ще те убия!- приятелите й, които се шегуват с нея. Решила да не обръща внимание на зловещите обаждания. Така около месец всяка нощ телефонът звънял и гласът заплашвал Мери. Тя много се уплашила и един ден казала на приятелите си: Моля ви, престанете с тези обаждания, вече не е смешно!- а те й отговорили: Но ние не сме ти се обаждали. Не сме ние, наистина!- Мери се уплашила ужасно много и отишла в апартамента си. Заключила се и затворила прозорците. Приятелите й се притеснили много за нея и решили да я изненадат. Отишли до тях. Видели, че вратата е отворена и влезли в апартамента. Нямало никой. Влезли в стаята на Мери. Мери лежала разсечена на 2 и цялата в кръв на пода
Преди много години живяло семейство от мъж и жена,които много искали да имат деца.Но установили,че не могат.Мъжът предложил да си осиновят,но жената била против,защото преди много време,когато майка й починала я предупредила да не си осиновява деца,защото ще се случи нещо лошо.Но мъжът не вярвал и склонил жената да си осиновят все пак.Така и направили.Осиновили си две момиченца-сестри.Имали голяма къща и ги сложили да спят в стая №13(така и не разбрах защо са имали номера на стаите).През нощта майката се събудила,но не знаела защо.Нещо я таглело към огледалото.Погледнала се в огледалото и видяла образа на майка си,която казвала "Аз те предупредих,сега си носи последствията".Изведнъж майката я обвзело чувство за глад.Затичала се към стаята на двете момичета и влязла вътре.Щом ги видяла се нахвърлила отгоре им ги заклала.След това ги изяла.На сутринта мъжат се събудил и отишъл да види какво правят децата и видял навсякъде следи от кръв.Слязъл долу и видял как откарват жената в лудницата.На следващия ден той отишъл да я посети,но като влязъл в килията й я видял обесена,а на стената написано с кръв "Ти си следващия"
Брегът на призраците
1
Не помня как стигнахме до гробището. Помня, че небето притъмня - и после се озовахме там. Двамата със сестра ми Тери подминахме няколко редици стари, напукани и покрити с мъх надгробни камъни. Беше лято, но над земята се беше спуснала влажна, сивкава мъгла, от която повяваше хлад. Разтреперих се и се загърнах по-плътно с якето.
- Тери, почакай! - извиках. Както обикновено сестра ми бързаше напред. Гробищата винаги са я възбуждали. - Къде си? - едва не ревнах. Напрегнах очи. Едва различавах очертанията й през сивата мъгла. Тери спираше за няколко секунди пред всеки от надгробните камъни. Прочетох думите, изписани върху един камък в краката ми:
"В памет на Джон, син на Дейниъл и Сара Нап, който почина на 25 март 1766 г., на 12 години и 22 дни."
Странно, рекох си. Това хлапе е било на моята възраст, когато е умряло. През февруари навърших дванайсет. В същия месец Тери стана на единайсет. Забързах нататък. Отнякъде повя студен вятър. Затърсих между редовете от стари гробове дребната фигура на сестра ми. Беше изчезнала в гъстата мъгла.
- Тери? Къде се изгуби?
- Тук съм, Джери - долетя отговорът.
- Къде? - попитах, докато стъпвах по гнилите листа. Вятърът се завъртя около мен. Някъде отблизо долетя тих вой.
Трябва да е куче - промърморих полугласно.
- Дже-ри! - Гласът на Тери сякаш идеше от хиляди мили. Повървях още малко, сетне се подпрях на един надгробен камък.
- Тери! Почакай ме, де! Спри да щъкаш наоколо!
Пак този страховит вой.
- Не вървиш накъдето трябва - извика ми Тери. - Тук съм.
- Страхотно. Много ти благодаря - троснах се аз. Защо си нямах сестра, която да харесва бейзбол, вместо да ме влачи по гробища?
Вятърът довяваше странни, шептящи звуци. Облак изсушени листа ме блъсна в лицето. Затворих очи. Когато ги отворих, видях Тери клекнала до малък гроб.
- Не мърдай - рече тя. - Ей сега идвам.
Заобиколих няколко паметника и застанах до нея.
- Стъмва се вече - казах. - Да си вървим от тук. Обърнах се. Направих крачка и... нещо ме сграбчи за глезена. Изпищях и направих опит да се освободя. Но хватката се затягаше. Ръка. Протягаща се от калта до гроба. Изпищях отново. Тери също пищеше. Ритнах силно и се освободих.
- Бягай! - крещеше Тери.
Вече се носех презглава. Докато двамата с Тери тичахме през мократа трева, отдолу изскачаха зелени ръце: Щрак! Щрак! Прас! Прас! Ръцете се надигаха. Протягаха се към нас. Хващаха ни за глезените. Свърнах наляво. Щрак! Отскочих надясно. Прас!
- Бягай, Джери! Бягай! - врещеше сестра ми. - Вдигай високо крака! Чувах маратонките й да тропат зад мен. След това чух ужасен вик:
- Тери! Хванаха ме! Обърнах се задъхан. Две яки ръце я бяха сграбчили за глезените. Замръзнах неподвижно, втренчил очи в сестра ми, която се дърпаше отчаянно . - Джери, помогни ми! Не искат да ме пуснат!
Поех дъх с пълни гърди и се хвърлих към нея.
- Хвани се за мен - наредих й и протегнах ръце. Изритах всяка от ръцете, които я държаха. Но те не помръдваха, не я пускаха.
- Аз... не мога да се помръдна! - проплака Тери.
Почвата под краката ми се разтърси. Погледнах надолу и видях от земята да се подават още ръце. Задърпах Тери за китката.
- Тичай! - изкрещях й истерично.
- Не мога!
- Разбира се, че можеш! Опитай пак! Оххх! - изстенах, когато и в моите глезени се вкопчиха две ръце.
Сега и аз бях техен пленник. И двама бяхме паднали в капана.
|
|
2 потребители са зяпали този профил за последните 24часа
|
