|
soulasylum
МОМИЧЕ от овнерог, на 33г. регистрирана на 23.09.2007г.
последен вход: 08.09.2008 14:06ч. |
офлайн |
Описание:
WYRD SISTERS
TERRY PRATCETT
http://www.vbox7.com/play:bf6434a6
....................................................................................................
Както обикновено,Маграт беше омаяна.Театърът не представляваше нищо повече от няколко дължини боядисани чували,сцена,скована от дъски и положена върху ръждясали варели,и половин дузина дълги скамейки,подредени насред селския площад.Но същевременно сцената успяваше някак да се превърне в Замъка,Друга част на замъка,Същата част на замъка малко по-късно,Бойното поле,а в момента беше Път,водещ извън града.Следобедът би бил прекрасен,ако не беше Баба Вихронрав.
След няколкото пронизващи погледа,които хвърли на тричленния оркестър,за да се опита да си изясни кой от трите инструмента всъщност е театърът,възрастната вещица накрая започна да обръща внимание и на сцената.Маграт не можеше да не усети,че на Баба и убягват някои фундаментални аспекти на театралното изкуство.
-Той го уби-просъска тя.-Защо някой не направи нещо?Ама той го уби!Ей там горе,пред очите на всички!
Маграт се вкопчи отчаяно в ръката на колежката си,за да и попречи да скочи на крака.
-Всичко е наред-прошепна тя.-Той не е мъртъв!
-Ти да не ме мислиш за лъжкиня,моето момиче?-сопна и се Баба.-Аз всичко видях!
-Виж,Бабо,това не е истинско...
Баба Вихронрав утихна за малко,но продължи да мърмори под носа.Подозираше,че някой я прави на идиот.
Горе на сцената един мъж,увит в чаршаф,произнасяше драматичен монолог.Баба се заслуша за няколко минути,след което отново сръга Маграт в ребрата.
-Тоя сега какво иска?-настоя да разбере тя.
-Обяснява колко му е мъчно,задето другият умря..
-А той защо го уби тогава?
-Виж,малко по-сложно е...-отмаляло отговори Маграт.
-Срамота!-излая Баба.-А убитият нещастник още си лежи там!
Маграт хвърли умолителен поглед към Леля Ог,която преживяше ябълка и изучаваше сцената с настървението на учен-изследовател.
-Смятам...-бавно започна Леля.-Смятам,че всичко това са всъщност преструвки.Глей,ами че той още диша.
Останалата част от публиката,която междувременно беше решила,че коментарите са част от представлението,като един се вторачиха в трупа на сцената.Трупът се изчерви.
-Виж му и ботушите-критично продължи Леля.-Един истински крал би се срамувал да носи подобни ботуши.
Трупът се опита да завре краката си зад картонен храст.
................................................................................... |
|
2 потребители са зяпали този профил за последните 24часа
|
|
|
|
