|
vsunq
регистриран на 21.04.2007г.
последен вход: 04.07.2008 12:40ч. |
офлайн |
Описание:
Ако можеш да запазиш главата си,
докато всички други губят техните и те обвиняват за това;
ако можеш да си вярваш, докато всички се съмняват в теб,
но взимайки в предвид съмнението им;
ако можеш да чакаш и да не се умориш,
или да бъдеш лъган, без да боравиш с лъжи,
или да бъдеш мразен, но да не даваш път на омразата,
и се пак да не изглеждаш прекалено добре, нито да говориш прекалено мъдро.
Ако можеш да мечтаеш - и да не правиш мечтите си господар,
ако можеш да мислиш - и да не правиш мислите си цел,
ако можеш да се срещнеш с Триумфа и Бедствието
и да се отнесеш с тези двамата измамници еднакво;
ако можеш да понесеш истината, която си казал,
извъртяна от негодници в капан за глупаци,
или да видиш нещата, за които си си дал живота, разбити,
и да спреш, и да ги изградиш с изхабени инструменти,
ако можеш да направиш един куп от всичките си победи,
и да го рискуваш за едно завъртане "ези-тура",
и да изгубиш, и да започнеш отначало,
и никога да не обелиш дума за загубата си,
ако можеш да принудиш, сърце, нерви и мускули
ако ти служат, след като отдавна са си отишли,
и така да се държиш, когато в тебе няма нищо,
освен Волята, която ти говори "Дръж се".
Ако можеш да говориш с тълпите и да запазиш добродетелите си
или да вървиш с крале - и да не загубиш връзка с простотата,
ако ни враг, ни обичан приятел може да те нарани,
ако цениш всички, но никого прекалено;
ако можеш да изпълниш непрощаваща минута
с шейсет секунди спринт,
твоя е земята и всичко по нея
и - което е повече - ще си ЧОВЕК, сине мой!
УСМИВКАТА
Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живе. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие. Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.
Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада. Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка. Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка. Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”
През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”
Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот. Хора идват в нашия живот с причина или без, остават за сезон или за цял живот. Прегърнете всички еднакво! |
|
0 потребители са зяпали този профил за последните 24часа
|
