Tom Kaulitz:


Том: Той е известен с това, че обича да говори и отговаря откровено на въпросите. Затова решихме да поговорим с него честно за интимни неща, любовта, приятелството дори и смъртта.
Разкри картите!

*************************************************************************************
- Разкажи за начало за новия албум...Как мислиш по-навътре ли приемаш ”Zimmer 483” отколкото “Schrei” ?
- Не, не мисля. За мен и двата албума са еднакви, т. е. нас ни вдъхновява нашият живот, нещата, които ни съпровождат. Но всичко темите, които сме включили в този албум се отличават. От записа на “Schrei” минаха две години и естествено нашите възгледи са се променили. Песните в ”Zimmer 483” разказват за безумните две години, които изживяхме, за неща, които ни се харесват и за това което ни безпокои. От чисто музикална гледна точка ”Zimmer 483” е огромен напредък за нас. В сравнение с първия албум сега гласът на Бил е по-силен и му позволява да пее по емоционално и изразително. Аз съм уверен, че той е станал по-добър и опитен в професионален план. Благодарение на постоянните репетиции сега ми се отдават по-леко неща, които преди ме затрудняваха.


***********************************************************************************


- Концертите за вас са вълнение или веселие?

- Всеки път различно. Именно това ми харесва. Харесва ми високият адреналин преди концерт. Мога да си повтарям отново и отново, че всичко ще е наред, че това не е първия концерт и все пак съм в паника.

***********************************************************************************
- Какво правите след като се върнете в хотела след концерт?
- Като правило обсъждаме концерта. Анализираме как сме свирили, как е реагирала публиката, но говорим и за грешките, които сме допуснали. После имаме посетители. Това могат да бъдат фенове, хора от звукозаписни студия и членове на семействата ни. Но, никога не сме сами(смее се)

************************************************************************************
- Как славата измени отношението ти към хората?
- Следва да призная, че откакто станахме известни, се държа значително по-добре с хората. Особено с тези, които се държат така сякаш можем да станем добри приятели. Често хората, общуват с нас за да извлекът лична изгода. Аз съм откровен до край, и мога да призная че около нас има много лицемери. Приятелството или го има или не, невъзможно е да си играеш на приятелство. Винаги съм мислил така, и няма причина да си променям мнението.

***********************************************************************************
- Вашите песни, често засягат сложни теми, като смъртта. Какво ще кажеш за това?
- Много е сложно да живееш, да не говорим за смъртта, но тези 2 понятия вървят заедно за съжаление. Но, аз съм оптимист и винаги когато ме попитат дали съм мислил за самоубийство, аз отговарям- НЕ. Мисля, че е добре да засягаме такива теми в нашите песни. Много млади хора мислят за самоубийство. Аз не мога да си представя,, че ще спра да обичам живота. Всички имаме трудни моменти, но събираме сили за да продължим напред, да преглътнем раните и да станем по-силни.

***********************************************************************************
- Помниш ли времето, когато започна да се занимаваш с музика?
- Помня, че с Бил бяхме много малки, когато започнахме да се занимаваме с музика, може би на 6-7 години. Ние гледахме концерти по ТВ и много обичахме да подражаваме на групите. Затова и Бил започна да пише текстове, а аз да се уча да свиря на китара. За щастие родителите ни винаги са ни подкрепяли както морално, така и материално. Нашият баща е китарист и отлично разбира страстта ни към музиката и нашето желание да станем професионална група. На първият ни концерт родителите ни седяха на първия ред и ни подкрепяха. Те носеха инструментите ни и знаеха песните ни наизуст. И са първите ни фенове. Без тях ние нямаше да постигнем нищо и нямаше да сме това, което сме.

********************************************************************************
- Как вашите родители реагират на слуховете и сплетните за вас?
- Първо те ни звъняха за всичко което четат за нас и ни питаха дали е вярно. Но сега всичко се промени. Те знаят, че журналистите много преувеличават. Често в пресата пишат пълни глупости. От една малка шега те правят огромна лъжа. Това се случва много често, но ние не обръщаме внимание на това което пишат за нас.

********************************************************************************
- Ти често говориш за отношенията си с момичетата. Често ли ги сменяш?
- Признавам, че сега не мога да имам постоянни отношения. Просто е невъзможно да го съчетавам с начина си на живот. Но, за разлика от Бил аз нямам нищо против отношенията за една нощ. Напротив дори много ме възбужда. Аз искам да се насладя на момента и не изпускам възможност. Ако ми хареса някое момиче на купон може и да се случи нещо.

********************************************************************************
- Когато си на сцената пред теб има много момичета, които са готови на всичко за тебе. Нещо да кажеш?
- Не мисля, че имам много фенки. Когато съм на сцената не мисля за това. Но, по време на концерта когато видя някое хубаво момиче от първите редове, аз и се усмихвам и й показвам че съм я забелязал. Ако, ми се отдаде да се срещна с нея след концерта и между нас прехвърчат искри- това може да ме съблазни.

******************************************************************************
- Твоите възгледи много се отличават от тези на брат ти. Но и при него може да се забележи екстравагантен външен вид, например дрехите. Това отразява ли се на характера ви?
- Да, когато започнах да ходя с тази коса, децата в училище много ми се подиграваха. Но, аз я оставих още по-дълга и им показах че ни ми пука от нападките им. Аз обичам да правя това, което искам. Сега косата ми достига дължина от около 1 метър, и не мисля да я подстригвам. Може би по нататък, но не мога да си се представя без нея.

*****************************************************************************
- Ти спомена своята склонност да се съпротивляваш и бунтарския си дух. Толко ли е важно да се отличаваш от другите?
- Аз не бих поставил така въпроса, но аз действително обичам да правя неща, които за другите са в разрез с установените норми. Аз обичам да престъпвам правилата, и от време на време да шокирам останалите. Малко провокации на никого не са излишни, и честно казано на мен много ми харесва.

***************************************************************************
- За теб говорят, че си човек, който винаги говори това което мисли. По време на интервютата ти обичаш да отговаряш честно или да провокираш публиката?
- По скоро съм честен. Когато ми зададат въпрос аз отговарям направо, без заобикалки. По някога преувеличавам, но с благородна цел. Защото когато всички казваме истината, интервюто става много скучно.....


Bill Kaulitz:


Бил: Много разностранна личност. Стеснителен по натура, но на сцената се разкрива и се раздава без остатък, превръща всеки концерт в незабравимо шоу. Какво стои зад харизматичният образ на солиста на Токио Хотел? Ето личното интервю, което Бил даде за нашето списание.


*********************************************************


- В каква степен участва в създаването на новия албум?

- Докато работехме по новия диск отговарях за текстовете. Постоянно записвах своите усещания и мисли, изразявах ги в думи. В течение на последните две години, издаването на първият ни албум, периодически записвах своите идеи в дневник, който взех с тази цел. Използвах всичко написано там като основа – така постепенно набрах материал за “ZIMMER 483”.


*******************************************************


- Какво те накара да напишеш първата си песен?

- Звучи странно, но от скука! Веднъж бях сам и не знаех какво да правя. И затова реших да напиша каквото ми е в главата и създадох песен. Така се появи първата версия на “Leb` die sekunde”, която влезе в албума “ Schrei”. Оттам написах още много – при мен винаги има тетрадка, в която записвам мислите си


********************************************************


- Откакто е дошъл успеха за Токио Хотел, ти чувстваш ли скука понякога?

- Трябва да призная, че това почти не се случва. През последните две години да си призная честно, почти няма момент в който да съм сам с мислите си. Такива тихи моменти са все по-голяма рядкост, но не съжалявам. Винаги съм искал да се занимавам с музика и не бих заменил това за нищо на света!


********************************************************


- В какви отнoшения се измени твоя живот?

- Във всички. Преди две години можех да ходя където си поискам, без проблеми и без опасението, че ще ме познаят. Сега това е практически невъзможно. Това носи големи проблеми и за това почти престанах да ходя по улиците. Преди ходех на училище сега това също е невъзможно. Но честно училището не ми харесва (смее се). Известността не ме бърка въпреки, че има вмешателство в личния ми живот. Аз винаги сам бил много амбициозен и се грижа за кариерата си, която правя с Токио Хотел. Сега това е моят живот, това съм мечтал за себе си, разбира се не се оплаквам.


*********************************************************


- Като говориш за това боли ли те – как би описал позициите, които сега имаш?

- Вие не забравяте нашия “звезден живот”, който живеем през последните години. Знам какво е скука, отчаяние и разочарование доста добре. Аз имах абсолютно обикновено детство – сега това е източник на вдъхновение за мен. Но нашият нов живот сега също носи много идеи. Пътешествия, емоциите по време на концерт, хората които срещаме – всичко намира отражение в нашите песни.


********************************************************


- Множество фенове посещават форуми, посветени на вашата група. Понякога влизате ли и вие за да узнаете какво мислят те?

- Когато записвахме новият албум, мнението на феновете имаше роля. Ние действително посещаваме тези страници. Но не участваме много често в чатове и дискусии.


***********************************************************


- За вас се разпространяват невероятни слухове. Какво ви е потресло много?

- Неотдавна се натъкнах на един сайт, в който пишеше, че съм момиче. Но това са съвършени глупости! Действително като по-малък са ме оприличавали на момиче, но трябва да сте слепи, ако мислите това сега. Разбирам, че не съм с много мъжествен вид, но за потвърдите че съм момиче, ви трябват много здрави доводи.


**********************************************************


- Много момичета се интересуват от твоят личен живот. Още ли си сам?

- Да, боя се, че да. Втора година вече. Нямам нищо против да се влюбя, но не мисля, че ще съчетая стабилни отношения с живота, който водя сега. За това предпочитам за сега да съм сам, краткосрочните приключения не ги обичам. Но аз съм уверен, че това скоро ще се промени и аз непременно ще срещна някого по своя път.


*********************************************************


- Каква представа имаш ти за момичето от твоите мечти? Какво е особено важно за теб?

- Когато видя момичета в първия момент обръщам внимание на нейния външен вид. Харесва ми сексуалността в момичетата и нейните дрехи да са такива. Обръщам голямо внимание на ръцете и аз не знам защо. За мен ръцете много говорят за човека. Много ми харесват момичета с красиви ръце и с подържани нокти. Разбирам, че това звучи идиотски, но моята бъдеща приятелка трябва да бъде много позитивен човек. Аз по натура съм по скоро песимист, за това тази, която ще бъде с мен трябва да ми доказва всеки ден, колко е прекрасен живота.


*********************************************************


- Ти ревнив ли си?

- Да, много. Това ми се нрави, да съм собственик. Затова се страхувам, че мога да изгубя човека до мен.


***********************************************************


- Как се отнасяш с критиките по ваш адрес? Приемаш критиката или не?

- Това е завистта, това е род критика и идва от всички. Вече казах, че е много важно мнението на феновете. Когато разбера, че някоя песен не им се харесва, се замислям и сериозно анализирам защо се е получило така. Приемам позитивно критиките от приятелите и семействата ни, те са винаги максимално честни. Но често ни критикуват от чиста ревност и злоба. Нервира ги нашият успех.


**********************************************************


- Какво ги води?
- Постоянно ни критикуват, че не сме рок група, а тийн банда. Но това мен не ме засяга, защото са пълни глупости. Ние с момчетата се познаваме от 6 години и свирим от деца заедно. За вас ние сме бой- банда, но ние не смятаме така. Когато, дойде успеха идва и критиката. Но за основата на такъв род критика, аз съм глух, защото знам че не стоят така нещата.

***********************************************************
- На сцената ти се държиш по един начин, това е установено. А излизаш ли от тези рамки?
- Да, така е. За нас имат голямо значение феновете и заради тях ние не пристъпваме границите. Аз никога не се придържам към някакъв модел на поведение. Просто не мога да контролирам жестовете и думите си. Аз съм нормален млад човек и знам, че не съм идеален. Надявам се и нашите фенове да го разбират, когато четат за мен да не изглеждам в очите им с идеален имидж.