Беше неделя,около 16-17 часа следобед.Момчетата от рок бандата Токио Хотел си почиваха,но скуката ги беше налегнала.Изведнъж се породи спор.Какъв ли беше той?Нека разберем:

Густав:Но Том,ти си дразнител.Аз стоях,почивах си,докато ти не реши да дойдеш,да скочиш на гърба ми и да изпищиш ‘бзззззззззззззззззззззззз,мухите те нападат’!
Том:Аз,ти,мухи...Густав,ти лъжеш!Лъжеш,мръснико!Искаш да ме злепоставиш пред Бил,нали,искаш да ме злепоставиш,мх?!
Бил:Момче,кой да те злепостави,бре?Остави мацките на мира,няма да ти избягат.Не може сутрин,обед,следобед,предвечер,вечер и през нощта,само цици да са ти в главата!Спомни си какво ни учи пастрокът ни!
Том:А,ааа,ааааааааа,даааа,вярно,бе!Той казаха,че гъза също трябва да се вземе под внимание.По дяволите,бях забравил!-кресна китаристът.
Бил:Ето,ето,че отвоно продължаваш.Спри се,скиви,к’во тъпо парче си,все някоя ще се мине и ще те вземе.Не бой се брате,мой!

Всички избухват в истеричен смях,естествено,с изключение на Том.Той се ядосва,очите му стават черни,а той сопнато изтърсва:

Том:Какво ми е на мен,какво ми е,айде,бе,кажи какво ми е?Аз,аз съм Аполон.Истински мъж,скивай,кви мускули ги вадя,ааааааааааа,Гошо я кажи сега,не съм ли пич?
Георг:Томе,баце,слабо ти е самочувствието,ми се струва.
Том:Ъ...прав си,прав си.Мама все ми повтаряше,че съм много срамежлив.Не трябва да се подценявам.
Георг:Точно така,мисля,че прекалено...се...подценяваш.
Бил:О,да,за него съм сигурен.

Отново всички се смеят,а Том не знае как да реагира и просто се усмихва.

Том:Пичове и пички,Гошо,за тебе съм сигурен,че си супер пичка.Ае на дискотечка,ко ше кажете,а?

Бил:Да,да,за да можеш после да се оплакваш как цяла вечер си се мяткал на пилона,а никой не те е забелязал?Стига,не ти ли писна?
Том:Я млъквай,подготвил съм специален танц.
Густав:Може би си решил да смениш песента?
Том:Млъкни глупако,тръгвайте,бре,кози!Сигурно мацките тъгуват за мен.
Георг:Реват,че се съдират.

Момчетата отново се подхилват на Том,вземат си телефоните и всички тръгват.

Отиват в най-якия клуб.Избират си и най-яката маса.Момчетата си поръчват по кола,само Том иска текила.Пие 2-3-4-5-6,а никоя мацка все още не му се е вързала.Накрая решава,че е време да се развихри.

Качва се на пилона,събува си баааавно и довоооооолно гащите,а в един момент се оглежда-всички се смеят.
Момчето се изчервява,оглежда се и решава да погледна там...долу.А какво да види,БЕЗ БЕЛЬО Е!

Том:Божичко,стана тя,каквото стана.Ами дай да се развихря!-опита се да се мултивира.

Ииииииииии раз...два....триииииииииииии!


You can leave, your hat on…ляляляляляляляляляляляляляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя...

Бил:Гоше,аре варим го махаме от тука,че скивай как му се хилят.

Двамата доволно го измъкват от клуба,а Том продължава да се движи плавно ту напред,ту назад,да си подсвирква и да пее “Clothes of,мацкиииии...хлъц,хлъъъъъъъц”.

Един ден по-късно,часът е 9:54,а Том вече е буден.

Густав:Том,как си,по-добре ли си?
Том:Ъ,шест,бе,бате.Как да съм?
Георг:Ъъъъ...амииии,пф...снооооо...щи?
Том:Какво снощи,аааааааа,ааа...да,сори,съжалявам,че не ви донесох малко мацки и за вас,но така ме наредиха,помня само,че преди малко ми звънна алармата,а аз се събудих без гащи,миришещ на алкохол.Изглежда съм имал бурна нощ(намига).
Бил:О,каква нощ,само!-въздъхва Бил.

Всички се смеят,а Том отново не знае какво е станало,и както обикновено,просто се усмихва.