ЛЮБИМИ СТИХОВЕ ЗА ЛЮБОВ...

Добавил:
cesita
преди 13 год. 2 мес.
ЗА ДВЕ РЪЦЕ

За две ръце, протегнати за среща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце,
по капка от далечен, чакан дъжд,
а ти дойде голяма като слънце
и всичко ми поднесе изведнъж.

Получих аз от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и няма място вече за лъжа.

И няма кой сега да ме откъсне
от този огън древен или нов.
Ако сърцето ми за миг се пръсне,
едно помни - било е от любов.
За да напишете коментар към тази дискусия трябва да сте член на групата!
Присъедини се към тази група
подреди по: новите отгоре | старите отгоре
 
dermi cool bg sub каза:
преди 8 год. 10 мес.
БЕЗ ТЕБ

Избелява нощта — дълъг миг самота.

Ти не стопли леглото ми хладно.

Ще посрещна деня, недочакал съня.

Любовта ми за близост е жадна.



Като огън гори тя край мен и дори

във огромен пожар се превръща,

но защо в зимен студ чезне всеки уют

и дълбока печал ме обгръща?



Отминава деня, а кого да виня,

че не чух твойте стъпки на прага?

Може би оня час, в който срещнах те аз

или този, след който избяга?



Бих крещял като луд, но това е абсурд.

Не така в своя дом ще те върна.

Аз разбирам това и обронил глава,

своя спомен за теб ще прегърна.

Румен Ченков
 
cesita cool bg com grp sub каза:
преди 11 год. 10 мес.
БЪДИ, ЛЮБОВ!

Любов, дали напълно те открих?
Дали изцяло вникнах в твойте тайни?
Описах те със думи в нежен стих.
Събрах в искри лъчите ти безкрайни.

Ти светеше в очите на жена
и в дланите напукани гореше.
Ти беше блян и бяла пелена.
И всичко чисто в мен, Любов, ти беше!

Но днес, когато веят ветрове
и вече не дочувам глас на птица,
когато ми досаждат врагове,
аз търся те, Любов. Като светица.

Аз търся те с разкъсано сърце,
което иска всякак да прощава!
Аз търся те със милващи ръце,
готови да докоснат и жарава!

Аз търся те - осъдена на смърт -
готова да умре и да възкръсне.
Крила ми дай, защото нямам път
и изгрев ми бъди във вечер късна.

И даже в моя сетен полет с теб
крилата ми да полетят към бездна,
утеха дай на бедния поет, -
че и тогава няма да изчезнеш...

Ще грейнеш и от гроба. Ще пламтиш
и мигом ще те видят всички хора.
И ти над тях, Любов, ще полетиш -
най-истинска, като звезда в простора!

А друг след мен по твоите следи
щастлив ще тръгне, за да те открива!
Бъди, Любов! Пребъдвай и бъди!
Усмихната и слънчево красива!
ЯСЕН ВЕДРИН
 
marriza cool bg com grp каза:
преди 11 год. 11 мес.
http://www.pozitivnoto.info/2008/03/kakvo-krie-surceto.html

Почти винаги сме убедени, че знаем и разбираме какво мислят и чувстват хората около нас... Че успяваме да видим онова, което носят в сърцата си...
А дали е наистина така?
 
alex25556 каза:
преди 12 год.
Az sviknala sam iskrenno da davam po-manichko ot svoeto sarce,no chesto cqloto go razpilqvam i sabiram go zrance po-zrance,ne mi teji tazi teorema v koqto vseki gleda Obich da krade a mi teji tova che vseki alchno vzema i nishtichko ne shte da ti dade.
 
klelia каза:
преди 12 год. 2 мес.
за две ръце има го на песен ще кача клипове те
 
salzica79 bg каза:
преди 12 год. 3 мес.
МИЛИ МОЙ

Илюзии,надежди и химери,
мечти и блянове,уви,
мъжете са едни лъжци,
но има мили и добри!

За мен такъв си мили мой,
остани в живота мой,
ще те обичам,ще те галя
бурни страсти в теб ще паля!

Ако не можеш да ме обичаш,
ако не можеш по мен да тичаш,
тогава следвай си съдбата
и дано е тя богата,
на любов и красота!

Живей,умри за любовта!
 
beeboo каза:
преди 12 год. 6 мес.
Давид Овадия

Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да заровиш
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда - навън ...
 
zinaregi cool bg com каза:
преди 12 год. 8 мес.
При нас е тъй
Евтим Евтимов



Една ръка не стига да прегърна
аз твоя сън през девет планини.
С едно око не мога да те върна
при свойте нощи и при свойте дни.



Едно легло за двамата е тясно,
ако на две легла се раздели.
Ах, колко е човешко и прекрасно
за другия до теб да те боли.



Една усмивка за любов не стига,
ако не стане вяра и копнеж.
Ах, колко е свещена всяка книга,
когато цялата я прочетеш ...



Една сълза от чувството предишно
не може да ти обещае рай.
При нас е тъй: или не даваш нищо,
или душите дават си докрай.
 
bslt cool bg каза:
преди 12 год. 8 мес.
МОНОЛОГ НА ЧАШКА КАФЕ

Иля Велчев


Защо избрах него ли, питаш?
Такава красива жена като мене,
по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,
по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуващ
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине,
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...
 
bslt cool bg каза:
преди 12 год. 8 мес.
Преди време попаднах на една стихосбирка на Веселин Найденов. Едва ли ви говори нещо името. Не е известен поет. Човека е просто локомотивен машинист (ако не ме лъже паметта), но имаше няколко много хубави стихове. Ето няколко от тях.


Битката

На един прекрасен човек
направил опит в една пролетна
вечер да завладее едно хубаво
момиче, което вече беше мое.

В нощ приятна и тиха
аз случайно те срещнах,
бе достоен противник
и за малко се стреснах.

Беше битка жестока,
ти щурмуваше страстно,
но върхът бе високо
и, че там съм - бе ясно.

С безразсъдни атаки
ти нагоре вървеше,
но със удари яки
всеки път аз те срещах.

Виж каква е съдбата,
аз върхът не щурмувах,
просто беше свободен
и към него пътувах.

На разкошното било
окопах се в земята,
нещо бе ме пленило,
може би е водата.

Знам, че някой ще иска
този връх да владее,
но щом извора плиска
много кръв ще се лее.

Ако изворът свърши
ще си тръгна унило,
че върхът ме отблъсква,
а не някаква сила.

Щом върхът е свободен
ти без страх изкачи се,
може би и за тебе
там водата ще плисне.



Противоречие м/у разум и чувства

Тя си тръгна,
внезапно,
бърза и категорична
както само тя може.
Стана тъмно,
невзрачно,
обстановка трагична
която бавно,
но дълго тревожи.
Разумът говори
-остави я,
нали имаш достойнство
не тичай по нея.
Чувствата говорят
-настигни я,
ще бъдеш нещастен
като празна лодка на кея...
Послушах разума,
все още е тъмно.
Тя не се върна!



Защо

Защо ли не изпитвам вече страх,
нима съм станал безразличен?
И да се влюбя напоследък не успах,
а помня, че умеех да обичам.

Защо от пламъците на пожар
във мен не трепва даже дребна струна?
Защо ли съм престанал да горя?
А някога го правех безразсъдно.
 
bslt cool bg каза:
преди 12 год. 9 мес.
Потърсих стихотворението е нета за да го "копи - пейст", но уви... сега трябва да го набирам. Не, че е проблем, но ми е чудно защо това толкова тъжно и разстърсващо стихотворение го няма във виртуалното пространство!!! Не ми е само то любимо, но другите са по-известни, а и част от тях вие вече сте ги посочили. Затова се спрях на Усин Керим и неговият :

Бабахак

Бабахак - неписан закон,
страшен закон,
бащин закон,
бабахак.

На мегдан са се сбрали цигани черни
с коне
и каруци.
В тоя ден посред лято,
в тоя ден на бабахак,
бащите продават тук дъщерите си.

Демир и Алиджо си стискат ръцете -
стискат ръцете си,
пазарят се, наддават.

Край тях е Арифа - мома тънкоснага.
Не смее Арифа сега да заплаче.
Отсреща е Мето, обичния Мето -
с очи потъмнели
от гняв
и от мъка.
Той стиска във джеба камата камата си крива,
трепери и чака,
трепери
и чака...

А иска бащата пари за момата,
иска и вика:
- Погледайте само - царица продавам,
пет хиляди що са за хубост такава?
Комуто се падне, халал ще му бъде!

И пак си улавят с Алиджо ръцете,
и пак пазарят се
и викат високо:
- Хайде, Алиджо, ти мелница вземаш,
тя ще ти носи, тя ще ти проси,
тя ще те храни, додето живееш.

А Мето все стиска камата си крива,
трепери и чака,
трепери
и чака!

Пари той си няма.
Обич си има,
обич голяма -
и днес я продават.

Но, виж, пазарлъкът е вече направен
и може би скоро камата ще блесне;
и нека, бабахак, във тебе удари -
както светкавица удря във дънер
прогнил и ненужен.
Във тебе, бабахак,
неписан закон,
страшен закон,
бащин закон -
бабахак!
 
tulla cool bg каза:
преди 12 год. 9 мес.
ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Евтим Евтимов

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.
 
biju49 cool bg com каза:
преди 12 год. 9 мес.
biju49 каза: преди 1 седм. 5 дниМного красиви,много затрогващи стихове ни поднасяте,Приятели!!!
Мисля,че трябва все пак да уважим авторите и да ги споменем с добро!А ако е ваш стихът,още по-вълнуващо ще е,тъй като ще имаме възможност да ви поздравим и да се гордеем с вас!Съгласни сте,нали?
 
karti4e cool bg com grp каза:
преди 12 год. 9 мес.
remiva, пусни ми моля те на ЛС това стихотворение!
 
remiva каза:
преди 12 год. 9 мес.
Остани тази нощ! Тук при мен остани!
Двете тежки врати любовта ни ще скрият.
Ще ни пазят отвън тези неми стени.
За една нощ сами ще избягаме ние.
Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.
В тиха златна гора ще потънеме двама
и ще гоним насън оня дивен елен,
който бяга във нашите сънища само!
Остани тази нощ! Твоят сребърен сън
ще е моя загадка и дъх в тъмнината!
Остани тази нощ! Като куче отвън
ще ни пази до утрото будният вятър...
Остани тази нощ!... Остани!... Остани!
И прекарай ръка по лицето ми тъмно -
като в лист изпомачкан моите бръчки махни!
... А когато от наште целувки се съмне
и когато се вдигне небесният кош,
ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата нощ -
и ще стане
 
niakoga bg com каза:
преди 12 год. 9 мес.
Когато в скръб разбито е сърцето ни
и кръв се лее,
не ни остава нищо друго -
само да се смеем...
***
О, сърце, защо посърна?
Понеси и тази несрета!
Туй, що зимата отне ти,
нова пролет ще ти върне!
Хайне :-)
 
biju49 cool bg com каза:
преди 12 год. 9 мес.
СЛИВАНЕ

Златка Митева
(esen)

За кой ли път с очите ти поглеждам,
за кой ли път с душата ти трептя.
За кой ли път гласът ти ме повежда –
без теб дори е трудно да сгреша.

За кой ли път убивам тишината
да онемее, аз да я сразя.
Да плаче тя, а аз да съм с крилата,
с които пак до теб да прелетя.

За кой ли път във синьото на мрака
съзирам малки, светли петънца.
И в тях прилежно сгушена ме чака
от тебе подарената тъга.

За кой ли път? Звездите онемяха
потулени от облаци от страст.
Останаха под миглената стряха
две очи и моите във тях.
 
cesita cool bg com grp sub каза:
преди 12 год. 9 мес.
Безкраен път


Безкраен път до тебе извървях

- едва не се разминахме сред мрака

. Защо сега да крия като грях

години толкова кого съм чакал?




Сега не може нищо да ме спре -

за теб ще пея до часа последен...

Аз искам тоя свят да разбере,

че няма повече да бъда беден.



Е. Евтимов
 
cesita cool bg com grp sub каза:
преди 12 год. 9 мес.
Признание

Обичам те, обичам те докрая
на тази дума и на този свят.
Тъй някога един човек незнаен
изваял върху проста глина цвят.

Тъй някога едно дърво запяло
събудено от мъжката ръка -
та чак до днес душите ни да гали
и векове да бъде все така.

Тъй някога една икона стара
прогледнала със виждащи очи.
Била жена изписана в олтара
със обич, дето и сега личи.

Тъй някога, когато мост заправил
любимата си майсторът вградил
та дарбата си вечно да остави
на хората, разлюбван или мил.

Така и аз. Кръвта, която нося
от своите далечни прадеди
дълбае във сърцето ми въпроси,
ранява мозъка ми със следи.

Научих много. Много болки зная.
Но моя корен жилав е такъв:
обичам те, обичам те до края
на тази дума. И на свойта кръв.

Драгомир Шопов
 
cesita cool bg com grp sub каза:
преди 12 год. 9 мес.
ПЪТЯТ ДО ТЕБЕ
Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.

Блага Димитрова
  • 1
  • 2
(0-20) общо:38

Други дискусии

преди 9 год. 6 мес.
преди 9 год. 6 мес.
преди 9 год. 6 мес.
преди 10 год. 1 мес.
преди 11 год. 2 мес.