История Bg - Атентатът на Хх век

Ютуб:
Публикуван на 20.04.2015 г.
История BG, 06.04.2015г. - Атентатът на ХХ век: Кървавият Велики четвъртък на 1925 г.

Само за два дни – от 14 до 16 април 1925 година, цар Борис III оцелява в два атентата. Първият е на връщане от лов в прохода Арабаконак, когато разбойници нападат автомобила му и разстрелват двама от спътниците му – ентомолога Делчо Илчев и ловеца Петър Котев.

Вторият е ден по-късно – на 16 април, когато царят закъснява за опело в храм “Света Неделя” (“Свети Крал”). Там е събран държавният елит, а отвън има стотици граждани. 50 кг тротил вдигат катедралата във въздуха, адската експлозия убива 213 души – военни, политици, граждани, и ранява 500. За по-малко от минута България губи повече генерали и офицери, отколкото във всички войни след Освобождението.

Последната публична екзекуция в България е изпълнена на 27 май 1925 година пред очите на 50 000 столичани. Обесени са трима терористи, участвали в атентата в “Света Неделя” – Петър Задгорски, Марко Фридман и Георги Коев. Главни партийни функционери и много от замесените организатори са на безопасно разстояние далеч – в Съветска Русия.

“Сатанинско злодеяние! Адска машина в Свети Крал. Много ранени. Целият покрив се срутва върху пълната черква!” - в. “Днес”, 16 април 1925 г.

“Едва владиката успя да прочете първите думи на Спасителя: „който слуша Словото ми и вярва в Оногова” … и внезапно отгоре блесна светъл диск и изгърмя страшна експлозия.” - Петър Пешев, “Исторически събития и деятели от навечерието на освобождението ни до днес”, 1925 г.

“Кубето литна във въздуха и се стовари върху всички ни. Настъпи паника. Гъсти кълба бял прах засипа целия площад. Всички бягаха, без да знаят накъде… Спасените като луди се втурваха към вратите, мачкаха лежащите и ги доубиваха.” - разказ на очевидец

“Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави…” - пожарният командир Юрий Захарчук

“Смерч от керемиди, тухли и греди се носеха из въздуха, черният стълб от дим се вдигна високо и застина над града.” - Николай Христозов, „По дирята на безследно изчезналите”, 1984 г.

90 години ни делят от най-големия атентат за ХХ век – акт, който не трябва да бъде забравян, защото всичко забравено рискува да се повтори.