0
Адвокат Богомил Йорданов
Следвай
445
Част от Благотворителния семинар на Богомил и Димо
331
24.05.2017
Това, че държавата е абдикирала от задълженията си да се грижи за българи, нуждаещи се от подкрепа (средства за лечение, работа, дом, храна), не означава, че ние също не бива да го правим! Аз вярвам, че за да оцелеем като нация, ние всички трябва да сме единни и да си помагаме, а не да се опитваме да се спасяваме по единично, защото ако не си помагаме ние, тогава вече става страшно, тогава вече сме изгубили човешкия си облик... Може да ни наричат „тъпи културисти“, без да знаят нашите истории, но ние поне се опитваме да направим нещо с малкото лични средства, с които разполагаме, и които изкарваме с много труд. Колкото и малко да е сторено, представете си как ще се почувства един изоставен от държавата човек, който живее в отчаяние и вече е изгубил надежа в живота, когато види, че има хора, които са се събрали за него и се опитват да му помогнат по някакъв начин!
За съжаление, България наистина е на последните места в света по благотворителност. Не става въпрос само за материални дарения, защото много бедни страни са далече пред нас в класацията; става въпрос за лична ангажираност – дори просто да отидем да помогнем на болен да се изправи, да го разходим навън с инвалидната му количка, да почистим у тях и т.н. Жалко е, жалко е, че българите масово мислим само за себе си и за това как ще изглеждаме в очите на другите, опитваме се да се правим на богати, на ганстери, на мутри, на звезди, мислим само как да „прецакаме“ системата, да направим някоя далавера и да сме по-хитри от останалите. Кога ще разберем, че само обединени можем да се изправим и да постигнем много повече!
Жалко е, че в неделя дойдоха толкова малко хора – основно познати... Благодаря им искрено за подкрепата и няма никога да забравя! Жалко е, че 300 места за семинар на Кобилкина с цена 69 лв. се разпродават в рамките на един ден като топъл хляб, а за благотворително събитие – никой не идва... Може би уроците „как да съблазним мъжете“ са по-важни... Ако е така, това е много тъжно за бъдещето на нашата родина...
Тъжно е още, че сред многото познати, които заминаха в чужбина, има и такива, които ми казват, че не са заминали навън заради парите, а заради отношението на околните към тях. И на мен всеки ден почти ми пишат съобщения от рода на "Лъжец, химик, балък, няма ли да умреш вече от химията..." - отначало се обиждах и се чудех защо се държат така, без да ме познават изобщо, но с времето си дадох сметка, че там, където човек гледа - там отива и неговата енергия. Така, че енергията на тези хора не отива да вършат нещо градивно за себе си, а да обиждат и да се опитват да навредят на някой друг, което в никакъв случай няма да подобри тяхното собствено положение в живота... Поне ние се опитваме да правим нещо, макар и неразбрани, макар и усмяни и обиждани... Защото знаем, че всяка промяна започва първо от самите нас...
С уважение:
Богомил Йорданов
За съжаление, България наистина е на последните места в света по благотворителност. Не става въпрос само за материални дарения, защото много бедни страни са далече пред нас в класацията; става въпрос за лична ангажираност – дори просто да отидем да помогнем на болен да се изправи, да го разходим навън с инвалидната му количка, да почистим у тях и т.н. Жалко е, жалко е, че българите масово мислим само за себе си и за това как ще изглеждаме в очите на другите, опитваме се да се правим на богати, на ганстери, на мутри, на звезди, мислим само как да „прецакаме“ системата, да направим някоя далавера и да сме по-хитри от останалите. Кога ще разберем, че само обединени можем да се изправим и да постигнем много повече!
Жалко е, че в неделя дойдоха толкова малко хора – основно познати... Благодаря им искрено за подкрепата и няма никога да забравя! Жалко е, че 300 места за семинар на Кобилкина с цена 69 лв. се разпродават в рамките на един ден като топъл хляб, а за благотворително събитие – никой не идва... Може би уроците „как да съблазним мъжете“ са по-важни... Ако е така, това е много тъжно за бъдещето на нашата родина...
Тъжно е още, че сред многото познати, които заминаха в чужбина, има и такива, които ми казват, че не са заминали навън заради парите, а заради отношението на околните към тях. И на мен всеки ден почти ми пишат съобщения от рода на "Лъжец, химик, балък, няма ли да умреш вече от химията..." - отначало се обиждах и се чудех защо се държат така, без да ме познават изобщо, но с времето си дадох сметка, че там, където човек гледа - там отива и неговата енергия. Така, че енергията на тези хора не отива да вършат нещо градивно за себе си, а да обиждат и да се опитват да навредят на някой друг, което в никакъв случай няма да подобри тяхното собствено положение в живота... Поне ние се опитваме да правим нещо, макар и неразбрани, макар и усмяни и обиждани... Защото знаем, че всяка промяна започва първо от самите нас...
С уважение:
Богомил Йорданов
Виж повече
Виж по-малко