Франция Замъкът Амбоаз / France, Château de Amboise

Денят започна с канадска борба на думи. Е, малко преди това се случи отново онзи сраменжлив изгрев, който се осъществи най-вече в душите ни. След сутрешната ни разходка край река Лоара, с Танчето Киртани се насочихме към кафенето до хотела ни. Нейните сетива бленуваха за едно дълго кафе, а моите - за шоколадово мусче. На пръв поглед лесна задача. Но мисля, че свалихме по кило-две, докато получим исканото. И така... Обясняваш на момчето зад бара с прости английски думи, подкрепени с подобаващи движения. Той съответно ти обяснява твоето обяснение с прости френски думи, подплатени с други движения. После ние отвръщане на неговото обяснение на нашето обяснение с почти същите ни думи, подкрепени с още повече ръкомахания, главокимания, кръгчета в заведението. И в момента, в който аха! и си мислиш, че си надделял и той бам! те зашеметява с ударна доза френски думи с някакви неразбрани от нас ръкомахания. Така след няколко минутна напечена канадска борба на думи с Танчето Киртани седнахме доволни да си отпочинем от таз словесно-ръкопашна битка всяка със своето завоевание - тя с дълго кафе, аз - с бленуваното мусче. Вкусовите ни рецептори потвърдиха, че цялата битка си е заслужавала.

Малко по малко групичката се събра в заведението. Изпълнихме пространството с възгласи и смях. Всеки остави по нещо от себе си и се отправихме към новите ни случвания. Поехме пътя към новата ни дестинация - замъкът Амбоаз (Château de Amboise). Той се намира в град Амбоаз, където също може да се посети и къщата-музей на Леонардо да Винчи, в която е живял последните 3 години от живота си. Пътят от Блоа до Амбоаз е около 40-50 минути с кола. Има възможност за платено паркиране по улиците близо до замъка (на 5 мин. пеша).

С влизането ни в градината на Амбоаз първото сдание, което ни посреща е параклисът Свети Юберт (Хуберт), в който е погребан Леонардо да Винчи. Всички се заковахме на място силно впечатлени. Целият параклис беше изграден в символи. Но най-много ни впечатли силното еленско присъствие. Имаше еленови рога на кулата, елен над входната врата. Въобще беше навсякъде. Някои свързват животното с богомилите. Еленът е символ на търсещите Христос последователи, на самия Христос. Той олицетворява душата, устремена към Бога. Символ е на уединение, чистота на живота.

-------------------------
Деница Ябълкарова
Целия пътепис можеш да намериш тук: www.pozhelaimi.com