VBox7 logo

Никола Белишки, кмет на гр. панагюрище в "говори България" с Ваня Манолова, Агро.тв

56 20.01.2016 Инфо

За новите свободи и неизвоюваното в земеделието и отношенията на общините с другите институции. А ето и част от речта му на тържествата за Априлското въстание - май, 2015.Не може и не бива историята да бъде заложник на политиката. Опитите да се пренапише тя, да се променят събития, да се преиначават факти, за нас носят клеймото на национално предателство. Ние, панагюрци, не вярваме на авторите и приносителите на тези уж дипломатични понятия. Ние вярваме на онова „Свобода или смърт“ върху знамето на Райна Княгиня, вярваме в прокламацията на оборищенските делегати. Вярваме на песните на Чинтулов и Стамболов, на огнените думи на Ботев, в словата на Левски. За нас достоверни са записките на Захари Стоянов, онези „Писма от Ада“ на Макгахан, които разтърсиха цяла Европа, докладът на Юджийн Скайлер и Гладстоновите „Уроци по клане“ и „Ужасите в България“. Тук, за нас робството е „робство“, въстанието е „въстание“, кланетата – „кланета“. А жертвите – „герои и мъченици“ за Вяра, за България, за Свободата. Те никога няма да бъдат забравени. Защото ние помним и знаем, че нашето Днес е изстрадано, измито с робски сълзи, с реки от българска кръв. И днес, уважаеми дами и господа, От този висок връх на българската история, трябва най-напред да погледнем към себе си. Да си зададем въпроса – дадохме ли всичко от себе си за днешната си свобода? И дали ценим тази свобода? Днес, когато свои се изправяме с гняв едни срещу други, когато се делим на „ти” и „аз”, на „тези“ и „онези”, не забравихме ли тяхното „ние”? Онзи Април ни научи, че когато сме единни, само тогава сме силни. Той показа как гласът ни се чува и преминава границите на империи и континенти тогава, когато идва от дъното на българската ни душа. Как Бог ни обича, когато сме готови да принесем в жертва на свободата себе си, родителите си, децата си… И днес, от разстоянието на 139 години, все така силно и истинно и толкова близо отеква възванието на оборищенци: „Българино, покажи, че си жив, докажи, че цениш свободата си!“ Защото днес от нас не се иска да умрем достойно за България, а да живеем достойно за нея! Да живее Панагюрище!”