Много хора по света постят всяка година, подготвяйки се преди големите празници. Всеки знае, че постите са неразделна част от календара на вярващия. Мнозина са хората, които се лишават от удоволствия, поради чисто религиозни подбуди, а други просто са решени в определените дни да пречистят тялото и душата. Какво е значението на постите днес и откога те са започнали да променят установения ред на вкусното ни ежедневие?
Защо постим?
Постите са основна част от всяка световна религия и често вървят заедно с характерни церемонии и практики, пишат от Vesti.bg. Временният отказ от определени напитки и храни трябва да пречисти тялото и душата, както и да доведе до състояние на вътрешен покой. Дните, определени за пости, предоставят също така възможност за молитва и медитация.
Виж още: Какво се случва между Неда Спасова и Филип Буков? Актрисата искрена за отношенията им
В основата на поста е борбата със злото. За това помага и въздържането от храна. Когато се въздържаме от храна, това прави волята ни по-силна в борбата с лошите навици. По време на поста с всички сили трябва да се борим с лошото в себе си – непослушанието към родители и учители, обиждането на другите, лоши мисли за тях, присмех над техните грешки, завист към другите за добрите неща, които притежават или за добрия им успех, отказване да окажем помощ на другите, възгордяване и др. Някои хора дори не практикуват секс, когато постят - те се отдават изцяло на Бог.
Какво се яде и какво не се яде по време на пост?
Църквата е установила по време на пост да не се яде блажна храна — месо и млечни продукти, риба и яйца. Самата дума "постя" (на английски to fast, на немски fasten) произлиза от готската дума "фастан", която означава "задържам, наблюдавам, бдя". Въпреки общата етимология, в света са познати съвсем различни практики за съблюдаване на постите.
През Средновековието правилата по време на пости били изключително строги: забранена била консумацията на всички месни и млечни продукти, както и яйца, познати тогава като "течно месо". През 1491 г. оковите на религиозния ритуал са поразхлабени от Папа Юлий III, който разрешава употребата на масло, олио, яйца, кашкавал и мляко.
Постите в наши дни се спазват от православните християни, които са в добро здраве. За болните, за бременните и децата постът е облекчен. За малките деца лишаването от любими лакомства – шоколад, бонбони, сладолед, дори за няколко дни, вече е форма на пост, но това те трябва да правят по свое желание, осъзнато, а не по принуда.
Виж още: Антония Петрова почете родовата памет! Миската с пожелание: Да пребъде българският дух!
Кога се пости?
Според православната църква има два вида пости: Специални постни дни през седмицата и многодневни: Първите са всяка сряда, всеки петък, срещу Богоявление – 5 януари (18 януари стар стил), в деня на Отсичане главата на св. Иоан – 29 август, на Кръстовден. Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия. Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен.
Многодневни пости са за Великден, тази година те започнаха от от 14 март 2021 година (понеделникът след Сирни Заговезни) до 2 май 2021 година. Има Богородични пости, които всяка година са по едно време – от 1 август до 14 август, има също и Петрови пости, както и Коледни пости: от 15 ноември до 25 декември всяка година.
Виж още: Съкровището на татко: Ицо Хазарта разтопи с нова снимка на дъщеря си
Изображение: iStock Photos