138 години от най-зловещото събитие в Българската история!

17-ти май, е една от най-трагичните и зловещи дати в Българската история. Навършват се 138 години от Баташкото клане. В ранната сутрин на този злокобен ден Барунталията и неговата армия от главорези завършват пъкления си план и проникват в църквата „Света Неделя", която е последна крепост на невинното баташко население по време на Априлското възстание. Последвалите събития и зверски кланета на турците са едни от най-зловещите и нечовешки неща, които Европа е виждала в своята история. Бременни жени и деца, наблъскани в малкото пространство, едва дишащи и смачквани от тълпата, пускане на пчели с кошери от страна на турците, три дневна барикада, пиене на кръв от изкланите вместо вода, разпрани бременни жени и обезглавени пеленачета, изнасилвани до смърт деца... Трудно мога да опиша как се почувствах, когато бях малък и прочетох за първи път главата за Баташкото клане от великата книга на Захари Стоянов „Записки по българските възстания". Още по-трудно мога да опиша как се почувствах, когато за първи път видях костницата в Батак с пробитите бебешки черепи. В такива дни най-ме боли от малодушието, което ни е завладяло в момента. Предполагам, че днес няма да се спомене почти никъде по медиите този ден. От страх. И малодушие. Защото е „политически некоректно"... Но историята не може да се промени или забрави. Тя стои там като грозно петно. И ни напомня в какво огромно блато сме затънали. И как се гаврим с всички онези с пробитите черепи в костницата в Батак. Аз съм горд, че съм роден в един от много малкото градове, които официално почитат този ден като Ден на турския геноцид над българския народ. Защото над България е имало огромен турски геноцид и който го отрича, отрича себе си. Затова направих снощи спонтанно един клип. За да почета с моята скромна милост онези свети души, на които се възхищавам с цяло сърце. И които зловещо предадохме. Защото се превърнахме в дърво без корени и самосъзнание, в едно огромно малодушно племе, незачитащо никакви национални интереси и ценности. Клипът съм го разделил на две части -- първата се състои в причината за нашето Освобождение от робството, втората се състои от вдъхновението. Те, заедно, ръка за ръка, обусловиха най-голямата победа на българския дух над зловещата и жестока насилственост. Да живее България!