VBOX7

ни, как може женски пол да вмести в утробата си бога, когото не може да погледне, а камо ли да роди?"
"От всички видими твари кое е най-достойно?" Отговориха му: "Човекът; защото той е създаден по образ и подобие божие." А философът им рече: "Не са ли тогава безумни ония, които казват: Бог не може да се вмести в човека?" Та нали той се вмести и в къпина, и в облак, и в буря, и в дим..."
"По образ Божи са създадени и неверниците и злите хора, но те не притежават подобие, защото не вършат нищо според собствената си воля. Затова лошият не е подобен на Бога, тъй като Бог е добър, праведен и достоен за всякаква почит. Онези пък, които правят добро, те не само са по образ Божии, но и по подобие са се издигнали до богове."
"Направи го безгрешен по природа и независим по воля. Казвам безгрешен не защото не е бил склонен да греши, тъй като едничко Божеството не знае грях, а защото съгрешаването му е обусловено не от природата, а по-скоро от свободната му воля."
"И тъй, бъдете будни, понеже не знаете в кой час ще дойде вашият Господ. Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий. А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна? Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй; истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот."

"Имала майка,
имала син. –
Хубав бил, млад бил
и волен.
Раснал.
Над него синеел ...
с мури и камъни голи."

"Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв."
"На кого принадлежи Васил Левски
Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее от начало докрай сред своя народ, бори се за неговата свобода и бъдеще, загива за неговото щастие. Като никой друг Левски обладава най-добрите качества нa българското племе.
Левски не написа оди за България, той не каза като Раковски, че няма нищо по-свято за човека от отечеството, не се просълзи като Каравелова пред своето «отечество любезно», не изпя вдъхновените песни на Ботева. Той просто и по човешки изрази синовната си обич към България, като се бори и умря за нейното бъдеще, за да остане в българската история като най-голям и завършен родолюбец.
Но Левски не принадлежи само на България и на българите. Неговите идеи за свободата и революцията, неговите реализации и преди всичко ненадминатата в историята на освободителните борби народна революционна организация, неговите прозрения в бъдещето, където той проектираше един разумен човешки свят, и неговият безсмъртен дух принадлежат на цялото човечество."

"Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
"Тя – моята – свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял...
Човекът спокойно, тъй – дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента."

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила."

"Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят..."

"Името българин означава мъдър, знаещ човек", отбелязва арабският пътешественик Абу Хамид ал Алдалуси

Интелигентността е необходима при всички обстоятелства. Тя е необходима едновременно и на околните, и на самия човек.
Нейното значение е преди всичко, за да ни помага да живеем щастливо и дълго. Да, дълго! Защото интелигентността е еквивалентна на нравствено здраве, а то е нужно за нашето дълголетие – както физическо, така и умствено.
Но нека най-напред да изясним какво е интелигентността, а след това – защо тя е свързана с дълголетието?
Мнозина смятат: интелигентният човек е онзи, който е чел много, получил е добро образование (дори предимно хуманитарно), пътувал е в много страни, владее няколко езика…
А всъщност може да притежаваш всичко това и да си неинтелигентен, както и да не притежаваш в значителна степен нито едно от тези неща, а да си природно интелигентен човек.
Не бива да бъркаме образованието с интелекта. Образоваността живее със старото съдържание, а интелигентността е създаване на нещо ново и осъзнаване на старото като ново.
Нещо повече: лишете интелигентния човек от всичките му знания, образование, дори от паметта му. Нека той да забрави всичко на света, да не познава литературната класика и най-значимите произведения на изкуството, да забрави най-важните исторически събития… Но ако въпреки това запази своята възприемчивост към интелектуалните ценности, любовта към придобиването на знания, интереса към историята, естетическия си вкус; ако успява да различи истинската творба на изкуството от грубата „кръпка”, създадена само за да впечатли; ако може да се възхищава от красотата на природата, да разбира характера и индивидуалността на другия, да влиза в положението му – като разбирайки го, помагайки му, не проявява грубост, равнодушие, злорадство, завист, а оценява личността по достойнство; ако проявява уважение към културата на миналото, навици на възпитан човек, отговорност в решаването на морални въпроси, богатство и точност на езика – разговорен и писмен – той ще бъде наистина интелигентен човек!
Интелигентността не е само в знанията, а в способността да разбираме хората. Тя намира израз в хиляди дреболии: в умението да спорим цивилизовано, да се държим скромно на масата, да помагаме ненатрапчиво (именно ненатрапчиво) на останалите, да пазим природата, да не замърсяваме около себе си – с угарки или с ругатни, с грозни идеи (това също е боклук, и то какъв).
Познавам селяни от руския Север, които действително могат да бъдат наречени интелигентни. Те спазваха удивителна чистота в домовете си; ценяха хубавите песни; разказваха случки от миналото, преживени от тях или от други; живееха почтено; бяха гостоприемни и приветливи; отнасяха се с разбиране и към чуждата скръб, и към чуждата радост.
Интелигентността е способност за вникване, за възприемане, за проявяване на търпимост към хората и към света.
Интелектът трябва да се развива, да се тренира – да тренираме душевните си сили, както тренираме и физическите. А тренировката е възможна и необходима при всякакви условия.
Социален дълг на човека е да бъде интелигентен. Това е дълг най-вече пред самия себе си. Залог за лично щастие и „аура на доброжелателност”, насочена навън и към собствената ни личност.
(Дванадесето писмо от книгата „Писма за доброто и прекрасното”)

„Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата.”
„Кирил и Методий са символ на единението между хората. Културният феномен, който е създават през Ранното средновековие, принадлежи на цялото човечество. На България се пада водещото място.”
„Скъпи български приятели, не забравяйте – вие сте една от най-древните сред съществуващите днес културни нации в Европа и в света.
Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция, Византия, но България е тук – късче от най-древната култура между всички европейски страни. Затова – пазете я! За да бъде българската култура не само късче от старината, но и първата частица на бъдещето. Духовното богатство на България, създавано с векове, трябва да пребъде. Такова е историческото предназначение на България и аз вярвам в него.“
„Аз непрестанно говоря: ХХІ век ще бъде век на хуманитарните дисциплини, на хуманитарните знания. Ако това не стане, изобщо ще престане да съществуева човешката култура ще тръгнем като животните на четири крака.”
Дмитрий Сергеевич Лихачов