гърба си,
най - добрия ти приятел глупости за тебе ръси.
Ако се държиш добре, никой няма да го види,
всички хора помнят само караници и обиди.
Любовта ми се свиди точно по тази причина,
известно време мина и сърцето ми изстина.
Обаче аз те удрям пръв, така че ти повръщаш кръв.
Не съм виновен, че съм злобен просто съм такъв.
От кошмара няма кой да ме събуди,
всички хора са луди, живеят във филми и заблуди.
Разбивам клишета, като стъклени шишета.
Правя планове пъклени със изцъклени момчета.
Умирам да живея, аз рапирам, а не пея.
Истерик съм, но велик съм и отвикнах да се смея.
За толкова време не съм си позволил да хленча,
само дай ми шанс и всичките ще ги засенча.
Освен, че не искам да живея с негативи,
нека сиви дни да няма, нека има по - щастливи.
Така че дори да плачем нещата са си същите,
дръжте живота здраво без назад да се обръщате.
Протегнах две ръце, за да те прегърна - ти ме върна
и тогава душата ми преобърна. Ще се върна.
Чувствам болка във стомаха,
споделих с приятелите си, но те не ме разбраха.
Убедителна драма във тази зрителна измама,
всички хора са губещи, победители няма.
Жомел с образование - модел за подражание,
обесен обаче с бодлива тел за назидание.
Душевно състояние – окаяно, не ме гледай смаяно.
Сърцето ми от мрамор е изваяно.