VBOX7

Чаках седмици, но ти нямаше какво да кажеш. Мислех за гласа ти и плаках от самота.
Чаках месеци, но ти не ми даде никакъв знак. Из дълбините на сърцето си аз плаках от отчаяние.
Странно, но всички тези сълзи не успяха да отмият болката. Тогава една мисъл прониза горчивината ми. Спомних си как изглеждаше на светлината с усмивка сладка като майско вино. Една сълза на признателност се отрони и като по чудо ти се завърна. Меки пръсти докоснаха бузата ми и ти се наведе за целувка.
„Защо дойде?”, прошепнах аз.
„За да изтрия последната ти сълза,” отговори ти. „Тази, която запази за мен.”