jein

И беше мрак пред мен, и в мен но вървях и вървях и тихи мъртви гласове викаха ме при тях И аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
Някога някъде далеч аз не спрях и пак вървях. Всичко все някога ще спре но аз не спрях.
Срещу себе си стоях И нямах път но не спрях, а вървях.И по ръба на пропастта аз върях и вървях Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове.
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер
Следяхме се очи в очи, но не спрях а вървях. Оставих го далеч от себе си!
cool
Инфо