VBOX7

стига, за да се боля.
А се боля от някакви обичания,
които няма на кого да дам.
Преди си мислех, че да бъда ничий
е равно на огромна свобода.
А то отблизо е съвсем като решетка.
Заключен съм в себе си - затвор.
И упорито шия трънчета по клетката,
за да не влезе никой тук...А кой...
А кой ли би поискал да го пусна
в най-тъмното Далеч на моя свят.
И ставам по-далечен...и замръзвам.
И ми е все едно, че се боля.


-----------------

Снегът вали, пътеките затрупва
и гали клони с ледени ръце...
Само една пътека
вечно незасипана остава:
тази от Моето до Твоето Сърце!

-----------------

Страст, Любов, Обич ?

Полянка с маргаритки...

Представи си едно безкрайно широко поле, цялото покрито с бели маргаритки. Пролет е. И ти вървиш по пътя, минаващ край тази полянка. Изведнъж, сред стотиците, хилядите маргаритки, една привлича твоя поглед. Колкото и да си приличат всичките, точно в тази има нещо, което необяснимо и непреодолимо те привлича. Отиваш до нея, навеждаш се и...
Откъсваш я! Искаш да е само твоя. Само и единствено твоя! Не се замисляш в този миг, че с това я убиваш, не го осъзнаваш. Просто я откъсваш и продължаваш по пътя си... Удовлетворен! Макар и само временно...
Това е СТРАСТ!

~ . ~ . ~

Пак си представи същата полянка с маргаритки...
Ти пак вървиш по тясната пътека между тях. И отново една от всичките грабва твоя поглед. Приближаваш я, навеждаш се към нея. Очите ти не виждат вече нищо друго. Протягаш плахо ръка към нея, но не смееш да я докоснеш, страх те е да не я нараниш. Иска ти се да си останеш там до нея завинаги, дори да умреш с нея там, споделяйки всяка секунда от краткия й живот...
Но... в следващия момент отнякъде полъхва лек ветрец и донася до теб аромата на друго някакво цвете. Не можеш да устоиш на това ухание. Забравяш всичко друго и тръгваш към посоката от която то се носи. Онази маргаритка си запазва място там, в някое кътче на сърцето ти. Твърде много неща са останали неизживяни и несподелени, но вече няма връщане назад...
Това е ЛЮБОВ!

~ . ~ . ~

Отново крачиш по същата пътека...
Навсякъде около теб е осеяно с бели маргаритки - стотици, хиляди, милиони може би... И отново една от тях те грабва, пленява те с нещо, за което не намираш логично обяснение. Отиваш при нея и... оставаш там. Не искаш да се отделиш дори за миг от нея... Искаш да си там, до нея и с нея. Завинаги!
Тя се превръща в твоя свят. Правиш всичко по силите си, за да удължиш живота и. И оставаш там, до своята маргаритка, до последния й миг на тази земя. Верен на нея. И на себе си...
Това е ОБИЧ!

~ . ~ . ~

~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ако някога срещнете такава маргаритка, разпитайте я за вашия любим човек. Знаете как : „Обича ли ме или не ме обича?” и т.н..
Не късайте листенцата й, а бройте....
Е, какъв е резултатът? Отговори ви, че вашият скъп човек ви ОБИЧА!!! Така ви отговори, нали?
Откъде знам ли? Амиии.....
Откъдето и да започнете броенето на листенцата, последната й дума винаги ще бъде: „ОБИЧА ТЕ!!!”
Винаги!
И в това няма магия. Просто е: такава маргаритка не може да ви пожелае нищо друго освен ...ОБИЧ!

-----------------


_____________________________ _____$$$$$$$______
______________________________ _____$$$$$$$$$____
______________________________ _____$$$___$______
___________________________$$$ ____$$$$__________
_________________________$$$$$ $$__$$$$$$$$$$$___
_______________________$$$$$$$ $$___$$$$$$$$$$$__
_______________________$$$___$ ______$$$$$$$$$$__
________________$$$$__$$$$____ _____________$$$__
_____________$__$$$$__$$$$$$$$ $$$_____$____$$$__
__________$$$___$$$$___$$$$$$$ $$$$__$$$$__$$$$__
_________$$$$___$$$$$___$$$$$$ $$$$__$$$$$$$$$___
____$____$$$_____$$$$_________ _$$$___$$$$$$$____
__$$$$__$$$$_____$$$$_____$___ _$$$_____$________
__$$$$__$$$_______$$$$__$$$$$$ $$$$______________
___$$$$$$$$$______$$$$__$$$$$$ $$$_______________
___$$$$$$$$$$_____$$$$___$$$$$ $_________________
___$$$$$$$$$$$_____$$$________ __________________
____$$$$$$$$$$$____$$$$_______ __________________
____$$$$$__$$$$$___$$$________ __________________
____$$$$$___$$$$$$____________ __________________
____$$$$$____$$$______________ __________________
_____$$$$_____________________ __________________
__00000___00000_______________ __________________
_00000000¦0000000_____________ __________________
_0000000000000000_____________ __________________
__00000000000000______________ __________________
____00000000000_______________ __________________
_______00000__________________ __________________
_________0____________________ __________________
________*__000000___00000_____ __________________
_______*__00000000¦0000000____ __________________
______*___0000000000000000____ __________________
______*____00000000000000_____ __________________
_______*_____00000000000______ __________________
________*_______00000_________ __________________
_________¦________0___________ __________________
_000000___00000___*___________ __________________
00000000¦0000000___*__________ __________________
0000000000000000____*_________ __________________
_00000000000000_____*_________ __________________
___00000000000_____*__________ __________________
______00000_______*___________ __________________
________0________*____________ __________________
________*__000000___00000_____ __________________
_______*__00000000¦0000000____ __________________
______*___0000000000000000____ __________________
______*____00000000000000_____ __________________
______*______00000000000______ __________________
_______*________00000_________ __________________
________*_________0___________ __________________
_________*________*___________ __________________
_________*_______*____________ __________________
__________*______*____________ __________________
___________*____*_____________ __________________
____________*___*_____________ __________________
_____________*__*_____________ __________________
______________**______________ __________________
_______________¦+_____________ __________________
______$$$$$$$$$$$$__$$$$$$$$$$ $$$______________
_____$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$ $$$$_____________
_____$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$ $$$$_____________
_____$$$$$$$$$$$$_ $$_$$$$$$$$$$$$______________
______$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$ $$$______________
________$$$$$$_ АНГЕЛЧЕ _$$$$_ _________________
___________$$$$$$$$$$$$$$$$$__ _________________
_____________$$$$$$$$$$$$$____ _________________
________________$$$$$$$_______ _________________
________________s$$$?______s_ _ ___s$?___________
________________.s$$$___ __.s$, ___s$$?___________
_______________s$$$$?______.s$ _ _ _.$$?__________
__________, ____$$$$$.______s$?__ __?$___________
__________$___$$$$$$s_____s$?_ _ _ __?,___________
_________s$___?$$$$$$$s___$$$, ` ____..___________
_________$$____?$$$$$$s.__?$$s _ _ ___, ,___________
__________?$.____?$$$$$$$s_.s$ $ $_ _______________
_________`$$.____?$$$$$$$_$$$$ _ _ _s?____________
__________?$$s____?$$$$$$s$$$? _ _ s$?_____________
___________?$$s____$$$$$s$$$$` _ _ s$$-___________
________s.__$$$$___s$$$$$$$$?_ . s $$?_____________
________$$_s$$$$..s$$$$$$$$$$$ $ $ $?______________
________s$.s$$$$s$$$$$$$$$$$$$ $ $ $_______________
______s$$$ssss$$$$$$$$$$ssss$$ $ s__________________
_____$$s§§§§§§§§§s$$$$s§§§§§§§ § §$$______________
_____?§§§§§§§§§§§§§s$s§§§§§§§§ § §§§§?____________
_____§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ § §§§§____________
_____?§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ § §§§§____________
______?§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ § §§§?____________
_______?§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ § §§?_____________
________?§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ § §?______________
__________?§§§§§§§§§§§§§§§§§§§ ?_ _______________
____________?§§§§§§§§§§§§§§§?_ __ _______________
______________?§§§§§§§§§§§?___ __ _______________
_________________?§§§§§?______ __ _______________
___________________?§?________ __ _______________
____$_$$$_____$_$$___$$ $$____$$$$$_$$$$$___$$$ $______
__$$$$__$$__$$$$$$__$$_ _$$__$$___$__$$____$$__ $$_____
___$$____$$__$$____$$__ __$$_$$$_____$$___$$___ _$$____
___$$____$$__$$____$$__ __$$__$$$$___$$___$$___ _$$____
___$$____$$__$$____$$__ __$$____$$$__$$___$$___ _$$____
___$$$__$$___$$_____$$_ _$$__$___$$__$$____$$__ $$_____
___$$$$$____$$$$_____$$ $$___$$$$$____$$$___$$$ $______
___$$__________________ _______________________ _______
___$$__________________ _______________________ _______
___$$__________________ _______________________ _______
__$$$$_________________ _______________________ _______

_______$$__________ ___________________ ____$$$$ _______
_______$$______________ ____________________$$_ _______
_______$$$_____________ ____________________$$_ _______
______$_$$_____________ ____________________$$_ _______
______$__$$_____$_$$$__ __$$$$$$$___$$$$____$$_ _______
_____$___$$___$$$$_$$$_ _$$___$$___$$__$$___$$_ _______
_____$$$$$$$___$$___$$_ _$$___$$__$$___$$___$$_ _______
____$_____$$___$$___$$_ _$$___$$__$$$$$$$___$$_ _______
____$______$$__$$___$$_ __$$$$$___$$________$$_ ___$___
___$$______$$__$$___$$_ __$________$$_______$$_ ___$___
__$$$$____$$$$$$$$__$$$ _$$$$$$$____$$$$$__$$$$ $$$$___
______________________$ $$$$$$$________________ ____






-------------
1. Никога не чакайте нещата просто да се случат – борете се за това. Не очаквайте нещо да ви се даде наготово, създавайте го, търсете го, бъдете активни.

2. Ако капка вода падне в езерото, губи идентичността си и изчезва. Но ако тя падне върху лист от лотос, тя ще блести като перла. Винаги има начин и вие да заблестите.

3. Когато паднеш, все още не си победен. Истински победен си тогава, когато откажеш да станеш и да пробваш отново.

4. Закотвен в пристанището, корабът е на най-сигурното възможно място… но неговото предназначение не е той да стои там.

5. Когато имате успех, имате много доброжелатели. Когато обаче го загубите, тогава наистина разбирате кои са вашите доброжелателите.

6. Иска се много доверие, за да споделиш недостатъците си с приятел. Иска се обаче много повече, за да споделиш неговите.

Никога не приемайте някой просто за даденост. Прегърнете го близко до сърцето си, защото може да дойде момент, в който да разберете, че сте загубиил диамант, докато сте били твърде заети да колекционирате камъни.

-----------------

Там –
в най-дълбокото на сърцето ми -
свети все още
пламъче едно синьо,
самотно и треперливо,
скрито от погледи чужди.

Аз го пазя като свидно дете,
като малка светулка.
Храня го с любов, не с омраза.
И виждам как всеки ден то расте.
И виждам как всеки ден
става по-силно
и започва по-ярко да свети...

Там -
на дъното на сърцето ми -
гори вече смело
звезда една,
нажежена до бяло.
Ти я запали,
аз я отгледах.
Ревниво я пазя от чужди очи,
които биха ми завидели.

Едно пламъче синьо,
което стана бяла звезда.


-------------

Любовта не е
да се събуждам до теб.
Любовта не е в думите,
цветята, подаръците и
чашите с вино.
Любовта е малка надежда,
че съм в мислите ти
преди да заспиш
и в усмивката ти,
когато си спомняш
дните със мен.
Любовта е,
когато ме хващаш за ръка
и виждам страха в очите ти,
който плаче с детски сълзи,
че ме губиш.
Любовта е,
когато ме носиш в теб,
където и да си,
и мислено прекосяваш
хиляди километри
за целувка за лека нощ.
Любовта е,
когато правиш
нещо мъничко само за мен,
с което ме разплакваш
от радост...
и знам, че ме обичаш...
и знам -
това е любовта!



-------------
“Невъзможно” е само силна дума използвана от слаби хора,
намиращи за по-лесно да живеят в света, който им е отреден,
вместо да намерят силата в себе си и да го променят.
“Невъзможното” не е факт, то е убеждение!
”Невъзможно” няма! Всичко е едно предизвикателство!
“Невъзможно” е нищо!
Затова няма и невъзможна неща, има пропуснати възможности!
-------------
Върви напред и никога не спирай, дори сърцето да боли! Не се обръщай назад, недей се взира, дори сърцето да кърви! Върви напред и никога не се обръщай! И никога не съжалявай за отминалите дни! И знай, че този, които те обича, ще дойде сам при теб облян в сълзи.....
-------------
Помисли си , ако днес е последният ти ден , какво ще направиш [!] [?] Аз искам да кажа на всички Онези , които си нямат представа че ги 0бичам , колко много значат за мен . Искам да помоля за прошка тези , на които съм съсипал живота , и да благодаря на тези , които съсипаха моя . Защото всички вие сте причината аз да съм това , което съм [!]......
-------------
Понякога израз на любов е да общуваш с някого, с когото нямаш нищо общо и все пак си очарован от неговото присъствие! Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако той се върне, е завинаги твой. Ако не се върне, значи никога не е бил!
-------------
Всичко идва при този, който умее да чака!
Предимството е за онези, които умеят да чакат-търпението е всичко онова, което ни липсва!
-------------
Приятелите са ангели които ти помагат да се изправиш на крака в моментите когато крилете ти не помнят как да литнат ..
Обичай приятелите си не затова че са велики а затова че са твои!!!
-------------
Когато постигнем мир
с вътрешното си Аз
възможностите ни стават безгранични.
Бъдещето е изпълнено с обещания.
Настоящето е пълно с очаквания.
Но когато пренебрегнем
инстинктите си
и започнем борба
с най-дълбоките си копнежи...
Се появява съмнението.
Накъде води пътеката?
Най-важният въпрос...
можем ли всъщност да се променим..
Ето защо е толкова важно да позволим на някои неща да си отидат. Да ги пуснем на свобода. Да се избавим от тях.
Хората трябва да осъзнаят, че никoй не играе с белязани карти.. понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш някой етап. Не от гордост, от некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този който си бил и се превърни в този, който си всъщност.
Когато нямаше повече какво да губя, получих всичко. Когато престанах да бъда този, който бях, преоткрих себе си.
Когато разбрах какво е унижение и въпреки това продължих напред, осъзнах че съм свободен да избирам съдбата си.


Всичко, което мога да загубя държа в ръцете си а всичко което не искам да изгубя пазя в сърцето си.

Само времето лекува, повтарят хората навред, а
защо аз толко време, не мога да намеря лек!
И във всеки срещам тебе, затичвам се като дете,
побутвам човека пред мене, но не срещам твоето лице!
Че счупенето, знам лепи се, но остава пукнатина
така и сърцето ми крепи се на надеждата едва!
И цял живот ли с надежда ще живея, че някой ден
ще дойдеш ти, не мога аз да проумея защо за тебе ме боли!
Но няма как да не боли, когато си обичал раната дълбоко
в мен стои и белега, ще си остане дори да се завърнеш ти!


Не си играй с мечтите на другите!
Обичай силно и страстно.
Може да се опариш, но иначе няма да изживееш пълен и наситен живот.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.


Любовта е най-великото чувство, че само те кара да страдаш, че понякога толкова боли от нея, че ти се иска да изстръгнеш сърцето си, за да не усещаш вече нищо.Всички те са идвали поради различни обстоятелства-гняв, еуфория,"екстаз и агония".Но в крайна сметка всико се върти около любовта.Страдаш заради НЕЯ, летиш заради НЕЯ, пишеш заради НЕЯ:)Така е, защото тя е навсякъде около нас, необходима ни е като въздуха, който дишаме иначе ще започнем мъчително да се задушаваме.И защо?Защото само при мисълта, че можем да изгубим и малко любов изпадаме в паника от тъмнината, страх ни е от самотата, от това, че няма да има на кого да се облегнем, да поплачем на нечие рамо или да крещим от радост с някой друг.И това е най-нормалното нещо.
Това, което не трябва да правим е да съжаляваме, че сме обичали някой, пък дори и неотговорил на чувствата ни така, както бихме искали.Казвам както бихме искали, защото енергията на любовта никога не се губи и когато даваш любов тя ще ти се върне пък дори и оттам, от където най-малко очакваш.И тогава душите, които не са намирали мястото си, било им е трудно да летят ликуват, защото осъзнават, че смисъла не се е загубил.А смисълът е, че Любовта Е....Да, любовта Е:) Тя е тук и сега, както всички ние и както не знаем какво ще се случи утре и не можем да променим миналото, така и не знаем утре къде ще открием любов, затова тя е тук и сега-в сърцето и душата ти.Просто обичай, не се мъчи да разбереш защо обичаш някой. Кажи си"Не знам и не ме интересува", няма нужда да търсиш обяснение.Любовта не е теорема, няма начало и край, но има натояще:)Бъди щастлив от това, че обичаш и когато някой ти каже "Научи ме да обичам", просто му кажи да слуша сърцето си, защото човек не се УЧИ да обича, той просто го прави, защото е втъкано в него.
Сигурно ти се е случвало да си разочарован от някого когото обичаш, до такава степен, че да си мислиш, че го мразиш, но точно тогава го обичаш с най-голяма сила-тогава любовта прелива отвъд границите, в които си я поставил с оглед на това как ще те възприеме обществото ако направиш нещо, което ти диктува сърцето в точно определен момент.Но когато си разочарован блъскаш, крещиш, плачеш-нещо, което не би напарвил ако си безразличен или мразиш:)
Също така не мисли, че единствено когато изразяваш любовта си с думи тогава човекът отсреща разбира за какво става дума.Съвсем не.Когато обичаш някого му го показваш непрекъснато-с жестове, погледи, с всеки твой дъх.И то не може да остане скрито.
Бъди щастлив, че обичаш, защото по този начин най-голямата магия преминава през теб.Знай, че твоята любов е породила любов и в отсрещната страна, независимо точно каква.Никога не знаеш в точно кой момент този, за който мечтаеш ще те погледне и ще разбере, че това, което е търсил е било тук през цялото време, като Любовта:)
Защото Любовта Е.....и никога няма да престане да бъде:)

Можеш да плачеш, затова, че тя си е отишла
Или да се усмихнеш, затова, че си я имал!
Можеш да затвориш очи и да се молиш тя да се върне
Или да отвориш очи и да видиш всичко, което ти e оставила!
Сърцето ти може да е пусто, защото не можеш да я видиш,
Но може и да го напълниш с любовта, която си изпитвал към нея!
Можеш да обърнеш гръб на утре и да живееш във вчера,
Или да си щастлив, че идва утре, защото си имал това вчера!
Можеш да плачеш и да затвориш съзнанието си за всичко,
Или да направиш това, което тя винаги е искала:
да се усмихваш, да отвориш очи и да продължиш напред!

Никога не обещавай любов ,която не можеш да дадеш!Не изричай думи в които сам не можеш да повярваш!Не протягай рака за милувка,щом от нея лъха само студ!Не обещавай сънища, в които не идваш!Не изпивай с устни сълзите изплакани по твоя вина!Не тръгвай по път,по който се страхуваш да вървиш!


Времето е твърде бавно за тези, които чакат...минава твърде бързо за тези, които се страхуват...Времето е твърде дълго за тези, които страдат... и твърде късо за тези, които празнуват...Но за тези които обичат времето е вечност.

Ако си открил себе си , значи си открил всичко!

"Човек лесно си създава приятели, без да е нужно всеки ден да бъде с тях. Когато се виждаме постоянно с едни и същи - те се превръщат в част от живота ни. А когато станат част от живота ни, започват да искат да го променят. И ако не сме такива, каквито те искат да бъдем, се сърдят. Защото всички смятат, че знаят как точно
трябва да изживеем живота си"

Животът се състои в това как го изживяваш, а не в това как го прекарваш. Човек който обича живота и иска да го изживее пълноценно, като вземе от него това без което не може, това което си заслужава и сам човек който би дал всичко ако си заслужава.....:))) ЕДИНСТВЕНОТО КОЕТО МОЖЕМ ДА КОНТРОЛИРАМЕ СА СОБСТВЕНИТЕ НИ ИЗБОРИ:)) красотата на света е навсякъде около нас, в онези малки неща, които казваме, когато мълчим...... Прощавай всеки ден, вместо да говориш за прошката само в неделя когато ходиш на църква.....


Всички ние търсим човека, който ще ни даде това, от което се нуждаем в живота. Обич, подкрепа, помощ или разбиране. Някои от нас срещат този, който е в състояние да даде от себе си всичките тези неща. Ние останалите продължаваме да търсим и ако не го намерим, може само да се надяваме, че той ще ни открие.

Да чукаш на една врата, преди да са ти отворили, е въпрос на възпитание! Да чукаш, след като си я затворил, е въпрос на възможности!

"Радвай се на живота. Един ден настоящето ще е доброто старо време, което много ще ни липсва!"


Ето някои мъдрости, които ценя:

Човек живее 75% със своята фантазия и само 25% с фактите - в това е неговата сила и неговата слабост.
Изключителната любов се среща по-често от съвършеното приятелство.
Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите.
По-добре е десет пъти да бъдеш излъган, отколкото един път да загубиш вярата си в хората.
Мъдростта на един ум не се измерва по струпаните от него знания, а по способността му да открива нови истини.
Който зад гърба ме клевети, той се бои от мене, а който в очите ме хвали, той ме презира.
Само преживените неща са истински разбрани.
Колкото повече изучаваш себе си, толкова по-малко презираш другите.
От едно и също цвете змията прави отрова, а пчелата - мед.
Нещастието е пробен камък за характера.
Език кости няма, но кости троши.
Не е важно кой е прав, а какво е правилно.
Когато съдбата почука на вратата, не се прави че те няма в къщи.

skype: naprezenie
E-mail: naprezenie@gmail.com