VBOX7

/> Рисуват, пресъздават всяка гънка...
Платното Вечност, е в едно Сега.

Приласкай ме, угаси ме – Мила моя!
Обгръщай ме с желания покров,
с емайла млечен на хладеещата кожа,
а аз ще сгрявам плахата любов

и нейде по средата, нека срещнем
душите ни, пропити от нега.
Владетели на тленните вълшебства,
ще Бъдем, ще живеем за мига.

Кълна се, ще те помня все такава:
Магията в най – първия ни ден;
Винаги жадувана награда,
ще бъдеш Неизменната до мен!

Кълна се, ще те помня пак такава:
В старицата, с усмивка на уста,
която при настъпилата зима
в очите си спасява Пролетта!

Пред дивното ми, лумнало огнище
/аз зная, ще изтлее младостта/,
кълна се, че и в Края – Теб ще помни
последната искрица в пепелта!