ral4ity

Отново е нощ.. Най-хубавото време, когато можеш да останеш насаме с мислите си. А моите за какво ли са? Естествено, отново за теб.
Освен обичайното - дали беше на училище вчера, как се усмихна - в главата ми се прокрадва и друга, далеч не толкова
приятна мисъл. Вече на пръсти броя шансовете да ти кажа колко много те обичам. Но този път лице в лице, без недомлъвки и излишна срамежливост. Този път ще бъда до болка искрена не само с теб, но и със себе си. Без да се интересувам какво ще кажат и как ще изглеждам в очите на другите. Важен ще си само ти! През всичкото това време единствено ти можеше да ме направиш щастлива само с една усмивка, говореше ми само с очи и можеше да ме убиеш само с един поглед. Ще ти се извиня, ако някога съм те обидила или ранила с дума или жест. Ако ме попиташ защо съм била такава към теб, ще ти кажа. Леден поглед, наперена походка, надменно изречени думи - всичко бе маска. Маска, зад която исках да скрия от другите каква огромна власт имаш над мен, защото, без да искам, заедно с мислите и сърцето си, ти дадох и душата си. Никой не трябваше да разбира, че съм така влюбена, зависима.. слаба.
Инфо