VBOX7

жезъла оставаше линия от сияен октарин - осмият цвят в спектъра, присъщ на магията. Оттенъкът на въображението.
Нощта се отърва от ранните си жертви и продължи нататък. Дори най-буйните гуляи завършиха, гостите се довлякоха до своите легла или поне до нечии легла.
...и поднесе запалена клечка кибрит към сместта.
Сега разсъждаваше над въпроса колко странно е, че не забелязваме веждите си докато не се лишим от тях.
Предлагаме специална отстъпка за мехлема "Бранител на страстта". Осигурява обилен посев, но предпазва от всякаква реколта.
Той така и не събра кураж да опита попарата на Албърт, която водеше свой собствен живот на дъното на тенджерата си и ядеше лъжици.
Магизточник[редактиране]
Посестрими в занаята[редактиране]
Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща. — Баба Вихронрав
Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета.
Магията е, за да бъде управлявана, а не за да управлява. — Леля Ог
Когато навлезе в Занаята, човек се научава, че най-сложният вид магия е да не използва магията изобщо. — Леля Ог
Ненамесата в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако не се озовеш във водата.
Пирамиди[редактиране]
Всички убийци имат огледала в цял ръст в стаите си, защото е ужасяващо обидно да убиеш някого, когато си зле облечен.
Стражите! Стражите![редактиране]
Трябваше да пропътува почти хиляда километра и изненадващо, времето мина съвсем безметежно. Хората, които са доста по-високи от шест стъпки и почти толкова широки в раменете, често имат безметежни пътувания. Разбойници изскачат срещу тях иззад скалите, а после казват разни неща, като: „О, извинявайте. Взех ви за някой друг.“ — за Керът
Анкх-Морпорк не се извисяваше. Всъщност дебнеше, вкопчен в земята, сякаш се бореше някой да не я открадне.
Сержант Колън, мислеше си той, докато се препъваше из плесенясалия мрак. Ето един човек, който обичаше тъмнината. Сержант Колън дължеше трийсет години щастлив семеен живот на факта, че г-жа Колън работеше по цял ден, а Сержант Колън работеше по цяла нощ. Те си общуваха посредством бележки. Той й приготвяше чая преди да излезе нощем, а тя му оставяше закуската вкусна и топла във фурната сутрин. Имаха три големи вече деца и Ваймс предполагаше, че са се родили в резултат на изключително убедително писане.
А Ефрейтор Нобс… ами, всеки като Ноби би имал неограничено основание да не иска останалите хора да го виждат. За това не се изискваше кой-знае колко да му мислиш. Единствената причина, поради която човек не можеше да каже, че Ноби е съвсем близо до животинския свят, беше, че животинският свят щеше да се вдигне и да си замине.
— Той? — Ченето на Колън увисна. — Той е джудже? Винаги съм казвал, че не може да им се има вяра на малките копеленца! Значи, той успя да ме заблуди, Капитане, малкият му кучи син трябва да е излъгал за ръста си! — Колън беше предубеден за ръста, поне що се отнасяше до хора, по-ниски от самия него.
— Знаеш ли, че е арестувал Президента на Гилдията на Крадците тази сутрин?
— За какво?
— За това, че е Президент на Гилдията на Крадците, както изглежда.
Сержантът изглеждаше озадачен.
— Къде е престъплението в това?
Възрастта му беше неопределима. Но в цинизма и общата досада от света, която е един вид историческо мерило на личността, той беше на около седем хиляди години. — за Ноби Нобс
Ноби никога никого не поглеждаше право в очите. Той се вгледа удивено в дясното ухо на Керът.
— Той се бие там вътре! — запелтечи, сграбчвайки капитана за ръката.
— Съвсем сам? — попита капитанът.
— Не, с всички! — изкрещя Ноби, докато подскачаше от крак на крак.
— Струва ми се — внимателно произнесе капитанът, — че най-добре да предприемем незабавни действия.
— Точно така — каза Сержант Колън, — човек може и да го ранят, като стои тука.
Примъкнаха се предпазливо малко по-нататък по улицата, където шумът от цепещо се дърво и трошащи се стъкла не беше толкова оглушителен, като внимателно избягваха да се погледнат в очите.
На Ноби много отдавна му бяха казали, че трябва да се бие честно и почтено и да не удря падналия си противник, но той обмисли творчески проблема може ли тези правила да се прилагат от някой, дето е висок четири стъпки и притежава мускулния тонус на еластичен бинт.
— Ами, престани. Искам да предупредиш престъпниците — каза капитанът.
— Как, сър?
— Ами… — Капитан Ваймс млъкна. Да пукне, ако знаеше. — Просто го прави — сопна се.-Предполагам, че не съм длъжен да ти казвам всяко нещо!
Ноби остана сам най-горе на стълбището. Едно общо мърморене и пъшкане откъм пода подсказваше, че хората започват да идват в съзнание. Ноби помисли бързо. Размаха предупредително пръст, мек като кашкавал.
— Нека това да ви е за урок — каза той. — Да не го правите отново.
И си плю на петите.
— Относно каретата ви, сър — твърдоглаво рече Керът, — нямаше как да не забележа, че предното странично колело, в противоречие с...
Той ще арестува Патриция, помисли си Ваймс, а мисълта се процеди през мозъка му като ледено поточе. Той наистина ще арестува Патриция. Върховният управник. Той ще го арестува. Ама той точно това и ще направи. Момчето не знае какво означава думата «страх». О, дали не би била добра идея да знаеше какво означава думата „оцеляване“...
Стигна до тежка дървена порта в тежка дървена стена. В пълен контраст с пълната запуснатост на останалата част от къщата, тази изглеждаше сравнително нова и много солидна.
Почука. Това предизвика нов залп от странни свирещи звуци.
Вратата се отвори. Нещо ужасно се надвеси над него.
— А, добри ми човече! Знаеш ли нещо за чифтосването? — изгърмя то. — Самюел Ваймс в дома на лейди Рамкин
— Изпий още едно, не-Ефрейтор Ноби, а? — несигурно каза Сержант Колън.
— Нямам нищо против да го направя, не-Сержант Колън — отвърна Ноби.
Бяха се заели насериозно с незабележимостта.
[...]
— Мислех си — рече Серж. Колън.
— Какво?
— Ако си купим една-две бутилки, бихме могли да си идем вкъщи и тогава наистина ще сме незабележими.
Ноби помисли малко върху това.
— Но той каза, че трябва да си държим ушите отворени. Предполага се, как го каза той, да разкрием нещо.
— Можем да го направим и вкъщи — настоя Колън. — Бихме могли цяла нощ да слушаме, и то силно.
След много оплаквания, миналата година Патрицият обяви Гилдията на Огнеборците извън закона. Причината беше, че ако човек си купеше контракт от Гилдията, къщата му се пазеше срещу пожар. За зла учaст, колективният Анкх-Морпоркски дух много бързо взе връх, така че огнеборците започнаха да посещават домовете на потенциалните клиенти на групи, като коментираха на висок глас, неща от рода на: „Много пожаронеобезопасено място е това, ммм-даааа“, и „Сигурно ще избухне като фойерверк само от една невнимателно изпусната клечица кибрит, знаеш какво искам да кажа, нали?“
Ерик[редактиране]
Просто еротични. Без извратености. Това е разликата между употребата на перо и употребата на пиле. — бележка на автора
Оставен сам, той бавно отиде до катедрата и погледна книгата. Заглавието, изписано с внушително блещукащи червени букви бе "Mallifacarum Simpta Diabolicite Occularis, Singularum", Книга за пълния контрол. Знаеше я. Някъде в Библиотеката имаше копие от нея, въпреки че магьосниците никога не си даваха труд да я погледнат.
Може би необичаен факт, защото, ако има нещо, за което един магьосник би спазарил и баба си, то е за власт. Но съвсем не беше чак пък толкова необичаен, защото ако един магьосник е достатъчно схватлив, за да оцелее в продължение на пет минути, той може да проумее, че ако се крие някаква власт в демонологията, то тя е в демоните. Да използваш такава власт за собствени цели е като да трепеш мишки с гърмяща змия.
— Никога не му дават нищо от това, от което едно чувствително растящо кажжгоде наистина има нужда, ако ме питаш мене.
— Искаш да кажеш любов и напътствие ли? - запита Ринсуинд.
— Имам предвид дяволски здрав кажжгоде, тупаник - отвърна папагалът. — за Ерик
Демоните присъстват на Диска поне от толкова време, отколкото съществуват и боговете, които в много аспекти твърде наподобяват. Разликата между тях всъщност е като разликата между терористите и борците за свобода.
Достатъчно интересен е фактът, че боговете на Диска никога не са се трогвали до там, че да съдят душите на мъртъвците и затова хората отиват в ада, само ако дълбоко в себе си твърдо вярват, че там им е мястото. Нещо, което бихме направили, ако не знаехме за съществуването му. Това обяснява защо е толкова важно мисионерите да бъдат разстрелвани от пръв поглед.