veronikasimeonova






width=200 height=200 border=0>glitter-graphics.com

4.Elaтте В НаЙ-яЯката груПа ..::† ГрУпА НаД ВсИчК0 .::† ♫♪ : ))

5. еЛате В ♪♫♪ Music Is Life ♪♫♪!! (:



Най гледаниЯя мИ кЛиП : ))

"ПОЗНАТИ МЕСТА"

Вървя по пътища така познати,
всяко кътче,всяка сграда...
носят спомени красиви и крилати,
към миналото всякъш са преграда.

Поглеждам в лазура на небето
точно на това место-на тази пейка,
някога се вглеждах на любимият в лицето
и вятър от мечти понасяше ме като вейка.

Обръщам се назад и виждам онова дръвче
под което с теб създавахме света,
лежахме на тревата под звездното небе
и приказки ний пишехме за нас и любовта.

Всичко всякъш вчера е било,
всичките надежди и безброй мечти...,
но ето "нашето" дръвче е станало дърво,
а ние с теб отдавна сме сами!
............


С черен воал ни покрива
отново царствена нощта,
път безкраен тя разкрива,
път-постлан от мрачна пелена,
а по него сластна самодива
кърши с вятъра снага.

Всичко е изящно преценено,
всеки жест на тяло и душа-
сърцето и на дявола е подарено.
По лицето изумруди в нощта,
всякъш в пъзел подредено-
идва бисер,а след туй сълза...

Влюбена в дявола била е,
влюбена в самата суета,
а сега в танц ридае-
вечен танц на подлостта.
Границите дяволът не знае-
не познава любовта!!


И СЛЕД ХИЛЯДИ ГОДИНИ


Дали ще можеш и след хиляди години
да познаеш мойте бисерни сълзи,
дали ще можеш да простиш и непростими
греховете ни останали в тъми...


Дали ще мога аз да те позная
и след празни хиляди години в самота,
сърцето твое аз дали ще разпозная
сред бурен ритъм на хиляди сърца...


Дали ще можем и след хилади години
да познаем наща,овехтялата любов,
сили да намерим в изоставени руини
съборени от бича на животът ни суров...

Спомени


Спомени и сенки с времето бледнеят.
Бледнеят и бавно ме изгарят.
Демони и страхове в душата ми вилнеят.
Вилнеят с мен и по пътя ми вървят.

Някой казват че времето лекува.
Болезнените рани от твоя аромат.
Но как да спеш това що не съществува.
И да продължиш през призрачния хлад.

След теб остави по-големи страхове.
И сладка болка в която аз догарям.
Ти превърна всички във врагове.
Един приятел ми остана и то гробаря.

Надявам се буцата в гърлото да спре.
Да спре да стиска или да ме убие.
Ако се разтвори в мрака още по-добре.
Ако ли пък не нека завинаги да ме затрие.


cool
Инфо