VBOX7

/>
дни на борба горда, о, дни на паденье!

Епопея тъмна, непозната нам,

епопея, пълна с геройство и срам!



Храмът беше пълен с деца и невести,

с въстаници бодри и бащи злочести,

които борбата в тез зидове сбра.

Участта си всякой вече я разбра.

Врагът от три деня наоколо храма

гърмеше отчаян. Ни страх, ни измама,

ни бой, ни закани нямаха успех.

Борците държаха и никой от тех

за сдаване срамно уста не отвори

и лицето първи да си опозори.

Оградата беше прилична на пещ

задушена, пълна със въздух горещ

и със дим барутен. Свирепият глад

издаваше вече своя вик познат.

Децата пищяха уплашени, бледни

пред майки убити и трупове ледни.



Борбата кипеше отвътре, отвън,.

Във всички очи пламтеше огън.

Болнави и здрави, богати, сюрмаси,

русите главички и белите власи

зимаха участье в последния бой.

Майката мълвеше:"Чедо, Не се бой!"

и даваше сину напълнена пушка;

и старата баба, що едвам се люшка,

носеше куршуми в свойта пола,

и мъжът, учуден, имаше крила:

отзади, до него, жена му любима

гледаше азлъкът пупал дали има.

Децата пищяха като за пръв път

чеваха гърмежи и гледаха кръв.

и боят кипеше отвътре, отвън.

Много борци хладни спяха вечен сън,

и димът беше гъстък, и смъртта не беше

ни грозна, ни страшна, и кръвта шуртеше

из женски гърди наместо млеко.

Лудост бе пламнала във всяко око.

Старците търчаха с ярост на лице

и търесеха пушки с трепетни ръце...



Отвън враговете диви, побеснели

сган башибозуци храма налетели -

фучаха, гърмяха, надаваха рев

и падаха мъртви във немощен гнев.

Главатарят техен, с кръв топла оквасен,

на таз жътва дива гледаше безгласен,

и страхът неволно обзе му духът

пред тез раи слаби, що сееха смърт,

и вместо молби, плач пукаха куршуми.



Изведнъж далеко, на голите друми,

войска се зададе с трясък, тичешком...

Сганта се зарадва, а в божия дом

душите сетиха трепет и смущенье

като пред десница, що принася мщенье.

Битката утихна...Разредя димът,

и някой глас чу се, че ехти в шумът:

-Ний се бихме, братя, с башибозуци,

защото са мръсни, диви и хайдуци...

Ето, царска сила, да се предадем!

-Не щем! - Не! - Не бива! По-добре да мрем!

-Пушките си дайте! - Не! Не! - Що да сторим?

- Да се покорим ли? - Мълчи! Да се борим!

- Предателят кой е?! - Долу! - викат с бяс. -

Спогодба не става между тях и нас!

Една жена викна:"Чуйте! Срам)!" и пушна

към войската царска и падна бездушна,

и гърмът разклати смаяний народ!

Трепна всяко сърце и всякой живот,

огънят обхвана тия души горди.

- Да се не вдадеме на турските орди!

И гърмежът почна, и боят със гнев

подзе своя страшен и грабен напев,

но йоще по-страшно и йоще по-гробно.

и смъртта из храма фучеше злокобно.

Отчаянье мрачно ицата вапца,

майки не познаха своите деца.

отвън срешу храма зяпнали пушкала

забълваха пламък и бомби, и хала!

и стените стари разлюляха с звук

кат внезапний вятър планинския бук

като тръс подземен многажди повторен.



изведнъж видяха там зидът съборен!



Перущице бедна, тнездо на гепои,

слава! Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!

Слава теб, че ти се одържа до крайност

и бори се в пушек, и падна със сяйност.

Ти в борбата черна и пред турский гнев

издигна високо твоя свилен лев,

и глава не клюмна, и меча ни даде,

и твойта светиня срамно не предаде,

и нашта свобода ти я освети.

и зо толкоз жъртви гордо отмъсти.

Поклон на теб, граде, пепелище прашно,

на борба юнашка свидетелство страшно!

Твойте чеда бяха силни в трудний час,

твойта гибел беше тържество за нас,

защото ти падна със падане ново

и в нашта исторйя тури светло слово.

Защото ти блесна в синия простор

след многото подлост, сред общий позо!

Защото пропадна и в гроб се халоса

славно както Прага, както сСарагоса,

обвита във пущек, окъпана в кръв;

защото ти - сетня - пример даде пръв

как мре народа и не моли бога,

и не рече: Милост! - в общата тревога;

и - нищожна, тъмна, без крепост, без мощ

и със голи ръце, и без никой вожд,

без минало славно, без примери славни,

що малките правят с великите равни,

ти с твойта смърт страшна и храбри моми

Картаген надмина, Спарта засрами.



Но войската скоро храмът окръжава,

отвсякъде ужас и смърт приближава.

и сганта, упита от лакома стръв,

и гладна за блудство, за месо и кръв

изскърца със зъби. Бомбите трещяха

и момите красни с децата пишяха.

Слисаните майки с поглед страховит

блъскаха глави си о голия зид

и падаха, други - с настръхнали власи

във свойте колене душаха деца си.

Във тоя миг Кочо - простият чизмар,

наранен отслабнал и бунтовник стар,

повика жена си - млада хубавица,

на гърди с детенце със златна косица

и рече: "Невасто Виж, настая сеч

и по-лошо нещо... Ти разбираш веч...

Искаш ли да умреш?" - И клетата майка

бледна, луда, няма и без да завайка,

сложи се детето с трептящи ръце

и кат го цалуна в бялото чебце,

задтана и рече: "То да е отзади!

Удряй!"...И Кочо ножът си извади

кървав из гърди й; и чучур червен

бликна и затече, и Кочо втрещен

погледна детето. То плачеше, клето!

"Майка ти не ще и сама на небето!"

Рече и замахна като в някой сън

и възви глава си, пламнала в огън.

Главицата падна, трупът се затресе

и кръвта детинска с майчинта се смеси.

И Кочо пак рече: Не остана мощ,

но за един удар имам сила йощ!"

И ножът димещи опря с две ръце

право дето тупа негово сърце.

И падна обагрен, грозен, страховит

с отворени очи и със нож забит.

..............................

..............................

И храмът ехтеше от моми, невести,

кат падаха в кръвье или в безчестье!



И господ от свода, през гъстия дим,

гледаше на всичко тих, невъзмутим!...









Инициатива „Шльокавица“

Изглежда, че твърде много хора се дразним от зле форматирани писма в електронната си поща, със сбъркано кодиране или нарочно написани на някаква странна комбинация от латински букви и арабски цифри (методиевица, мейлица, чатица и т.н.). Затова решихме да започнем инициатива против този кошмар, който единодушно нарекохме шльокавица. Абсурдно е в свят, наблъскан с високи технологии, средностатистически потребители да не могат да изпратят едно обикновено писмо на нормална кирилица. Най-страшно е когато се получават такива писма от държавни институции, ИТ-компании или експерти! Единствените причини, които намираме за основателни, са незнание или мързел, защото технически или технологични пречки няма, и докато първият проблем се решава със заплащане на компетентен специалист, то за втория няма никакво оправдание. Ние сме дали азбука на 1/4 от света, срамота е да пишем на родния си език с латински букви!!!
Как мога да се присъединя?

Пишете писма на кирилица. Протестирайте срещу неграмотната поща, която получавате. Популяризирайте писането на кирилица.