Който казва, че „трябва да върнат казармата“, явно скоро не е посещавал българска гимназия. Училищата у нас са своеобразни джунгли, които учат на оцеляване в кофти условия по-добре от всеки военачалник. Ето пет признака, че в вриш и кипиш в родната образователна система:
Бягаш от час
Не си ли пропускал училище, за да се видиш с компанията на по кафе, не си живял. Шегата настрана, бягането от час със сигурност не е препоръчителен навик, но от време на време е напълно разбираемо. Просто има дни, в които само мисълта изтърпим два поредни часа „Физика“ ни кара да искаме да се изстреляме в стратосферата…
Тузарски балове
Нищо не крещи „българска образователна система“ така, като луксозните абитуриентски балове. Вярно, че завършваш кварталната гимназия (а не „Харвард“), но нищо – въпрос на чест е да изхарчиш десетки хиляди левове за рокли, прическа и скъпа кола. Вашите и без това щяха да отлагат ремонта на апартамента ви…
Час на класния
Ако „губене на време“ беше олимпийска дисциплина, то предметът (ако изобщо може да се нарече така) „Час на класния“ щеше да е златен медалист. Каква по-смислена дейност от това да прекараш четиридесет минути закован на чин, докато класната крещи на всички ви заради изцепките на Гошо и Пепи? Истински конструктивно занимание.
Игри на популярност
Да си на върха на социалната стълбица в училище не означава непременно, че си умен – нито дори, че си красив или от богато семейство. Понякога тарторите на класа са просто тези, които най-добре умеят да се налагат и да разпространяват клюки по чужд адрес… или иначе казано, тук с пълна сила важи законът на джунглата. Добрата новина? Този тип агресивно отношение (за щастие) е суперсила само в местната гимназия, не и в истинския свят.
Учителите ти са хронично ядосани
Възрастните, хронично ядосани преподаватели с комунистически убеждения са ключова част от българската образователна система. Ако получавахме по левче за всеки път, когато чуем фрази като „днешната младеж“ и „по бай Тошово време“ от учител, нямаше да ни се налага да учим, за да изкарваме пари. За жалост обаче, трябва да слушаме как г-жа Иванова си спомня за детството и ругае демокрацията без каквато и да е компенсация…
Изображение: iStock
