⚪🟢🔴На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители – празник, посветен на хората, които са „събудили“ народа ни, разпалили са искрата на знанието, свободата и българския дух. Звучи познато, нали? Васил Левски, Паисий Хилендарски, Христо Ботев, Иван Вазов… това са имената, които обикновено чуваме първи. Но знаеш ли, че този празник е уникален – само България има такъв ден в календара си?
⚪🟢🔴И още нещо – първият Ден на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. Тогава идеята е да има ден, в който да си спомним не само за героите, а и за хората, които са „будили“ умовете – учители, книжовници, просветители, дори хора, които просто са вярвали в силата на знанието.
📜 Как е започнало всичко? След Освобождението- България търси начин да обедини духа на народа – не чрез оръжие, а чрез памет и знание. През 1922 г. с указ на цар Борис III 1 ноември официално става национален празник.
Тогава са казали нещо много точно:
„Да честваме онези, които са събудили народа към свобода и светлина.“
След 1945 г. празникът е отменен, но през 1992 г. е възстановен, защото... как без будители в едно модерно общество?
💡 Кои са будителите днес? Да, Паисий и Левски са вечни, но будителството не е само минало време. Днес будител може да бъде всеки учител, който те кара да мислиш, а не да наизустяваш; човек, който прави изкуство, което те разтърсва, младеж, който доброволства, организира кауза, пише книга, създава нещо смислено, дори инфлуенсър, който вместо „промо кодове“ ти дава идеи как да мислиш критично. Будителството не е професия – това е мисия. В училищата често се организират рецитали, концерти, изложби. По новините чуваме речи за будителите, а в социалните мрежи – публикации с цитати на Ботев и Вазов.
📌Но има и по-неформални начини да отбележим деня:👇
📚 да прочетеш нещо българско;
🎧 да чуеш песен, която те вдъхновява;
🤝 да направиш добро, което „събужда“ някого.
Ако се замислиш, будителството е ежедневие, не само една дата.
🤔 Какво не знаем за 1.11? В първите чествания Паисий Хилендарски не е бил единственият център на вниманието – празнували са всички „просветни духове“, включително неизвестни учители и книжари. В социализма празникът е бил забранен, защото „не се вписвал в идеологията“. След възстановяването му през 1992 г., 1 ноември се превърна и в неработен ден за училищата, за да могат учениците да отдадат почит и да „отдъхнат с мисъл“.
🚀 Питате се защо този ден все още има значение? В свят на скролване, лайкове и изкуствен интелект, будителството звучи ретро. Но истината е, че никога не е било по-нужно. Днес будителите не пишат само с мастило – те пишат в интернет, в музика, в действия. Те променят мисленето на едно поколение. И може би най-важният въпрос не е „Кои са будителите?“, а „Какво буди мен?“
⚪🟢🔴1 ноември не е просто урок по история – това е напомняне да не заспиваме духовно.
Да четем, да питаме, да търсим, да създаваме. Будителите не са от миналото. Те са тук. Може би следващият си ти.👊
🎬Източник снимки: istock
