👉 Невробиолози установиха, че събития, за които отделяме време да размишляваме веднага след като са се случили, е по-вероятно да се запечатат в мозъка ни като дългосрочен спомен, съобщава Мейл онлайн. Изследователите са открили последователен модел на поведението на конкретни неврони в мозъка, които изстрелват малка „симфония“ от съгласувани електрически сигнали непосредствено след определени събития. Тези сигнали по-късно биват записани в дългосрочната памет по време на нощната почивка, установиха учените.
@strictlystudy Use this system to remember anything you want inside out#fyp #fypシ #fy #study #studytok #studytips #highschool #exam ♬ original sound - strictlystudy
👉Макар че тези изблици на електрическа активност в мозъка – наречени „остри вълни“, са несъзнателни, изследователите твърдят, че човек може да повиши вероятността за формиране на дългосрочен спомен, като размишлява върху дадено събитие в деня, в който то се е случило. 😍 Откритията им предлагат добър съвет за тези, които се мъчат да си спомнят какво са гледали в Нетфликс, TikTok или друга платформа с редуващи се видеоматериали. Ако гледате филм и искате да го запомните, по-добре е да се разходите след това и да помислите върху съдържанието му, а не да си пуснете веднага нов, съветват учените.
@drshintani This simple factor could explain your forgetfulness which is not dementia, or Alzheimer’s disease.#shintani #shintanimd #drshintani. #dementia. #Alzheimersdisease. #memoryloss #brainfunction #forgetfulness. @@PeaceDiet.org ♬ I Can Make It - CRi
👉 Д-р Гьорги Бужаки, професор по неврология от Университета на Ню Йорк, научен ръководител на изследването, заедно с още четирима свои колеги от същия университет, се фокусират върху хипокампа за целите на проучването. Хипокампът, е област, скрита дълбоко в центъра на мозъка, която е неразделна част от процеса на предаване на информация от краткосрочната към дългосрочната памет. Невробиолозите използвали двустранни силициеви сонди, за да записват едновременно до 500 неврона в областта на хипокампа на лабораторни мишки, докато малките същества се опитват да се ориентират в лабиринт в търсене на сладки награди.
@geoffreybyers Scientists have discovered the secret to creativity. If you want more eureka moments, this is how. Creativity seems like a flash of inspiration that comes when we least expect it. There are things we can do to create more opportunities for these kinds of eureka moments that lead to more creativity, innovation, and insight. Neuroscientists actually mapped what happens in the brain during a moment of insight. They found that it required being relaxed and rested and in a "diffuse" state of mind. So there's good science behind why we tend to get our best ideas in the shower, or after a workout, or just as we're waking up. Secondly our brains work in two modes A concentrated mode, when we're directly focused on a task or paying attention specifically to something. A diffuse mode, when we're daydreaming, spacing out, or letting our minds wander. To become more creative you must use both of the two modes of your brain, however much of our time these days is eaten up by endless distractions. You must set yourself up for creativity. * Instead of just grinding, take time to figure out what's most important, as well as most urgent. * Limit your focus, picking the top three things you need and want to do. * Set up your day in chunks. Gather email and social media into a chunk, rather than being continually responsive during the day. That sets your brain up to be in vigilant mode, always on the lookout for the next ding of excitement, rather than expansive and open, which is key to creativity. * Work in cycles of no more than 90 minutes, then take a break. Take a walk. Change the channel. Let your mind wander. Then come back to a concentrated work mode. This is how to make those eureka moments show up when you need them. #creative #creativity #inspiration #innovation ♬ original sound - Geoffrey Byers
👉Екипът отбелязва, че са регистрирани предупредителни „остри вълни“ - около 5 до 20 всеки път, когато мишката спира, за да се наслади на лакомството си след успешно преминаване през лабиринта. Мозъкът си решава сам, а не ние доброволно, обобщава д-р Бужаки. Всяка проява на „остра вълна“ се състои от почти едновременно изстрелване на електрически сигнали от 15% от хипокампалните неврони, които предупреждават останалата част от мозъка за запомнящо се събитие.
👉Терминът „остри вълни“ идва от формата, която те възпроизвеждат, когато невронната информация се предава чрез електроди върху екрана на осцилоскоп. По-късно при експеримента с мишки в лабиринт тези електроди записали съответстващ набор от остри вълни при мишките, докато те спят. Същите хипокампални клетки, които са се задействали след събитията в лабиринта през деня, са се задействали отново, и то с висока скорост, тъй като малките спящи лабораторни животни са „възпроизвеждали записаното събитие хиляди пъти на нощ“, установили невролозите.
@improfessorb How to remove unwanted thoughts and memories #professorb #mentalhealth #mindfulness #spiritual ♬ Love You So - The King Khan & BBQ Show
👉 Д-р Бужаки и екипът му изказват предположението, че това възбуждане на хипокампалните клетки води до запаметяване на пространствена информация - като например всяка стая, в която влиза човек, или всеки завой на лабиринта, изследван от мишка.
👉Нашето изследване установи, че „острите вълни“ са в основата на физиологичния механизъм, използван от мозъка, за да „реши“ какво да запази и какво да отхвърли, каза д-р Бужаки. Предишни изследвания вече са установили, че вълните са неразделна част от формирането на паметта по време на сън, но новото изследване, публикувано в сп. „Сайънс“, е първото, което свързва тази нощна мозъчна активност със съответстващото поведение на хипокампа през деня.
@tanselali58 Here's Why You Forget Things Quickly! #memoryexpert#lifeadvice #success #memory #memoryimprovement #fyp ♬ original sound - Tansel Ali
👉 Важно е да се отбележи, че събитията, преживени от мишките, които са били последвани от малко или никакви „резки вълни“, не са довели до формирането на солидни и трайни спомени.
👉Дафна Шохами, директор на Института „Цукерман“ към Колумбийския университет, отбелязва, че някои аспекти на това изследване са потвърдени и извън мишки - при хора. Преди няколко години проведохме проучване, в което накарахме хора да се движат в лабиринт със случайни предмети по пътя в търсене на съкровище - казва Шохами пред Ен Би Си Нюз. Ако са намерили съкровището, е много по-вероятно да си спомнят за случайния обект, край който са минали по пътя.
Източник: БТА
Източник снимки: : istock
Източник снимки: : gettyimages
