👉Това усещане не е свързано с външния свят — то не ни казва какво виждаме, чуваме или докосваме. То е вътрешно чувство, чрез което мозъкът ни следи жизнените функции — как бие сърцето ни, кръвното налягане, дали сме гладни или жадни, как реагира имунната ни система при напрежение. Учените наричат това чувство интероцепция (вътрешно усещане).
👉Според професор Xin Jin, водещ изследването, това чувство е фундаментално за почти всички аспекти на здравето — но все още остава значителна „непроучена територия“ на невронауката. Нобелистът Ардем Патапутян, професор по невронаука в Scripps, добавя, че в сравнение с външните сетива (зрение, слух и т.н.) ние знаем удивително малко за тези вътрешни сетивни системи. Той обяснява, че първо трябва да се разбере как точно нервните клетки получават данни от вътрешните органи, после как мозъкът ги обработва и как реагира — въпрос, по който все още се работи усилено.
👉Историята започва с въпроса как реагират невроните, когато ги докоснеш — един прост експеримент, който води до търсене на молекулите, отговорни за това усещане. Екипът на Патапутян започва да премахва различни протеини (йонни канали) по един по един, за да видят кои са необходими за чувството на допир. Така откриват два ключови — PIEZO1 и PIEZO2. Интересното е, че тези канали не се намират само в кожата — открити са в сърцето, белите дробове, в стомашната лигавица, кръвоносни съдове и дори в корените на растенията.
👉Тези открития са нулевият пункт за по-задълбоченото изследване на интероцепцията — как усещаме „вътрешния свят“ на тялото си. Тази „скрита сетивност“ може да обясни защо понякога усещаме емоциите си физически. Например когато се чувстваме тревожни, може да усетим „притеснение в гърдите“ — това не е просто метафора, а възможно проявление на интероцепцията.
👀👉Следващият път, когато започнеш да усещаш нещо нередно „вътре в себе си“ — може би не е просто предчувствие, а твоето шесто чувство, което си върши работата.
🔗Източник: UNILAD
