🧐👉Когато през 2019 г. световноизвестният изпълнител Сам Смит реши да сподели публично, че се определя като небинарен, реакциите бяха полюсни – едни го аплодираха за смелостта, други го осъждаха за „саморазрушение“. Но истината е далеч по-дълбока и човешка от това, което може да се побере в коментар под снимка.
🧐👉Още от дете Смит усеща, че не се вписва в традиционните очаквания за мъж или жена. Външно всичко изглежда наред – талант, глас, успехи, награди. Вътрешно обаче бушува несигурност и тежка борба. Сам признава, че често се е чувствал „между половете“ – в едни дни по-близо до мъжественото, в други до женственото, а понякога изобщо никъде. Тази нестабилност не е каприз или поза, а състояние, което може да тласне човек към депресия и самота.
🧐👉Откриването на термина „non-binary“ се превръща в повратна точка. В една обикновена дума Сам Смит намира отражение на собствения си хаос и за първи път усеща, че има име за това, което преживява. Не мъж, не жена, а нещо по средата – свободата да бъдеш извън бинарната рамка. Именно тогава Смит взема смелото решение да промени местоименията си на they/them, жест, който за някои изглежда като „унищожаване на идентичността“, но за него е най-чистата форма на самоосвобождение.
🧐👉Тази промяна обаче не спира дотук – тя нахлува в музиката, в сценичното присъствие, в дрехите и въобще във всяка част от артистичния му образ. Когато Сам Смит се появи с корсети, високи токове и грим, това не е провокация, а артистично обличане на вътрешната истина. Мнозина виждат в това „края на мъжествеността“, но истината е обратната – това е началото на неговата автентичност.
🧐👉Днес Сам Смит е първият небинарен артист, стигнал до номер едно в Billboard Hot 100, първият, който печели „Грами“ в колаборация с транс жена, и символ за милиони хора по света, които също не се вписват в черно-бялата представа за пола. Да наречем това „самоунищожение“ би било неправда. Всъщност то е създаване – създаване на пространство, където уязвимостта не е слабост, а сила, където различието не е недостатък, а уникалност. Историята на Сам Смит ни напомня, че идентичността не е затворена в дефиниции, а е жив процес. Да намериш смелост да бъдеш себе си, дори когато целият свят те гледа, не е разрушение – това е най-голямото човешко съзидание.
💡Самюел Фредерик Смит, по-известен като Сам Смит, е роден на 19 май 1992 г. в Лондон, Великобритания. Израства в малко градче край столицата, в семейство без артистични корени, но с огромна любов към музиката. Майка му работи като банкова чиновничка, но я уволняват заради това, че често пропускала работа, за да води Сам на прослушвания – тя е човекът, който пръв повярва в таланта му.
🤩👉От ранни години Смит се увлича по пеенето и театъра. Учи в младежки театрални школи и взема уроци по пеене. Пробивът идва през 2012 г., когато са поканени да участват във вокалите на песента “Latch” на електронното дуо Disclosure. Песента става хит и изстрелва Сам в центъра на музикалната сцена.
🤩👉През 2014 г. излиза дебютният албум “In the Lonely Hour”, който включва хитовете “Stay With Me”, “I’m Not the Only One” и “Lay Me Down”. Албумът носи на Смит световна слава и четири награди Грами, включително за „Песен на годината“.
🤩👉През 2015 г. получават „Оскар“ и „Златен глобус“ за песента “Writing’s on the Wall” – саундтрак към филма за Джеймс Бонд Spectre. Следват още албуми – “The Thrill of It All” (2017), “Love Goes” (2020) и “Gloria” (2023), които затвърждават позицията им като един от най-успешните поп изпълнители на нашето време.
🧐👉Личният живот на Смит винаги е бил част от тяхното артистично изразяване. Първоначално се обявяват за гей, а през 2019 г. публично заявяват, че са небинарни и предпочитат местоименията they/them. С времето се превръщат в символ на свободата да бъдеш себе си и вдъхновение за хора, които се чувстват различни или маргинализирани.
🤩👉Днес Сам Смит е носител на множество награди, с милиони продадени албуми и хитове, които не слизат от класациите. Те са не само музикална звезда, но и културна икона, която променя начина, по който обществото говори за пол, идентичност и любов.
