Тя е сред четирите номинирани за наградата Rose – най-престижното отличие в света на съвременния танц, чиято стойност се приравнява към тази на литературната награда "Букър".
✨👉В шарената Бразилия и танците са шарени, за да забавляват и усмихват. Но в тази огромна държава, разкъсвана от раните на насилието и разделението, танцът не е само пищност и наслада. Той е протест. Ключовата заслуга принадлежи на Лиа Родригес, една забележителна жена, която покорява европейските сцени, но заменя техния блясък със суровия пейзаж в бедняшките предградия на Рио де Жанейро. Прави го, за да превърне танца в образование, надежда, реализация и въздействаща форма на съпротива. Тя е един от водещите световни хореографи, които всеки театър и фестивал по света искат да представят. А сега е ред и на България.
✨Лиа Родригес за първи път ще гостува в Пловдив, в рамките на фестивала One Dance Festival, копродуцент на нейния най-нов спектакъл „Borda”. Тази творба за бунта срещу стените от тухли и тел или мнения, които разделят, ще видим в две последователни вечери – на 7 и 8 юни, непосредствено след световната примера в Брюксел. „Borda” е един от най-чаканите танцови спектакли, имайки предвид че му предстои обиколка из Европа, точно когато границите отново се увеличават. Затова нека разкажем повече за жената, която от 40 години прави така, че Бразилия да бъде сред водещите създатели на смела и новаторска култура.
📌Родена да танцува
✨👉Лиа Родригес е родена в Сао Пауло през 1956 г. Занимава се с класически балет, а след това с модерен танц, който през 70-те е авангард в Латинска Америка. Отначало излиза извън рамките като съосновател на независим колектив за съвременен танц. Това се случва в период на диктатура, честа смяна на цивилни правителства с военни преврати и кръвопролития от крайните фракции на десницата и левицата. Тези сътресения оформят почерка й да оспорва нормите и да вгражда в танца остър коментар. По-късно те ще й донесат най-високите отличия, включително „Рицар на Ордена за изкуство и литература“ на Франция и номинация за първата международна танцова награда Rose 2025 на британския театър с 350-годишна история Sadler's Wells.
✨👉Младата Лиа Родригес се мести в Европа, ставайки част от трупата на легендарната Маги Марa във Франция. Тя участва в успешния спектакъл „May B” на Марен, вдъхновен от творчеството на Самюел Бекет, смятан за шедьовър на френския експериментален танц. Парижката сцена става свидетел на забележителния умения на Лиа и мнозина предричат, че успехите й тепърва предстоят, но тя прави остър завой. В началото на 90-те се връща в Рио де Жанейро, с което съвременният танц разчупва богатия културен пейзаж на бразилския мегаполис.
📌Надежда във фавелата
✨👉В Рио тя създава и ръководи най-влиятелния фестивал за съвременен танц в цяла Латинска Америка - Panorama. Лиа основава и своя компания, а досега във фокуса й са безплатното танцово училище и центъра за изкуства във фавелата Маре, където живеят около 140 000 души. Във фавелата е трудно не просто да се развиват артистични проекти, но и да се живее. Престъпност, бедност, безработица, престрелки, полицейски рейдове и улични банди, липса на ток и вода, неравенство и климатични проблеми задават правилата. Там мнозина умират от случайни куршуми, а авторитарните политици и популистите намират най-верните си привърженици.
✨👉В Маре Родригес се посвещава на творчески и образователни дейности в сътрудничество с местни организации. Те са шанс за професионална реализация на танцови таланти, но също са отворени за хора на всякаква възраст, пол и цвят на кожата, които просто искат да танцуват. Родригес не произхожда от най-бедните общности, тъкмо обратното. Именно фактът, че е отраснала с привилегии я кара да бъде двойно по-отговорна и по-активна не само като творец, но и като гражданин.
📌Танцът като съпротива
✨👉През цялата си кариера Родригес използва танца, за да създаде откровен образ на бразилското общество и на света. Хореографиите й са огледало на действителността, която е болезнена. Лиа залага на по-абстрактен и символичен подход в разказването на истории, докато хореографията градира плавно към своята кулминация. Движенията са сурови, почти първични, за да разкрият както на уязвимостта, така и на силата на човека.
✨👉Бразилската природа и митология са централна тема в спектакъла „Encantado” (2021), който четвърта година обикаля светя и влезе в Топ 4 на наградите Rose. В началото танцьорите, приличащи на омагьосани от духове, са покрити със слоеве от платове и дрехи, които свалят от себе си. Това може да се тълкува и като реверанс към хората във фавелата, които с малко създават много. А музиката се състои от откъси от песни на племето Гуарани, изпълнени на живо като протест срещу унищожаването на земите им.
Encantado de Lia Rodrigues au Moulin du Roc - Saison 21-22
✨👉Физическа изразителност на Родригес, която поставя телата на сцената в непосредствена близост и постоянно взаимодействие на сцената, личи силно и в спектакъла “Furia” (2018). Танцьорите преминават от състояние на защита до атака, от гняв до безпомощност, от близост към отчуждаване. Деветимата души на сцената преживяват бунт вътре и извън себе си, а на сцената използват кал и пръст, за да подчертаят онова изначално състояние на човека, което обезсмисля расизма, насилието и ксенофобията.
✨👉В спектакъла “Nororoca” (2020) Лиа Родригес „изважда“ на сцената боклука в световния океан - кабели, платове, торби, парчета пластмаса. Творбата е разширена версия на Pororoca (2009), която тя създава за Carte Blanche, националната танцова компания на Норвегия. Думата “pororoca” се отнася до величественото сливане на водите на Амазонка и Атлантическия океан, особено когато приливът оглушително отблъсква реката. Но това е и среща между Бразилия и Европа, която причина на бунт, карнавал, ритуал и игра.
Carte Blanche: Nororoca by Lia Rodrigues
✨👉За всички тези години произведенията на Лиа Родригес остават вкоренени в бразилския социално-политически пейзаж, но и приложими към света. Те разказват за отритнатите хора и за застрашената природата в една държава, която превключва предавките на своя прогрес, но още носи нерешени проблеми, като колониално наследство, социално разделение, бедност и нарушаване на човешките права и свободата на словото.
✨👉Лиа Родригес обвързва танца и протеста, изкуството и активизма. Тя вижда тялото като силно и красиво, но също и оголено, прямо, директно. Нейните хореографии са метафори на обществената динамика, в която танцьорите се борят за надмощие едни срещу други или си помагат, докато не разберат, че могат да съществуват заедно. Наследството й, което продължава да се пише, вдъхновява поколения артисти да създадат по-справедлив свят чрез изкуството.
✨👉One Dance Festival 2025 е част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата. Фестивалът се реализира с подкрепата на Министерство на културата, Национален фонд „Култура“, Община Пловдив и Фондация Лъчезар Цоцорков. "Borda" на Лиа Родригес гледайте на 7 юни и 8 юни в Дом на културата “Борис Христов” - Пловдив. Билети ще намерите онлайн, както и на касите на EasyPay в цялата страна.
🔗Източник и снимки: Тодор Барганов
