Войната по пътищата не е само статистика. Зад нея стоят човешки трагедии и разбити животи. Почернените родители на деца, загинали в катастрофи протестираха за пореден път. Те залепиха некролози на входа на Народното събрание и на бившия Партиен дом.
Колко болка може да понесе човешкото сърце, питат родителите. И търсят справедливост.
Те искат спешни мерки и наказание за убийците на пътя.
Протестиращите заявиха, че ако исканията им не бъдат чути, всяка неделя ще организират шествия и ще затварят пътища.
В навечерието на първия учебен ден в столицата с плакати „Животът е с предимство“ и „Нямаме повече деца за убиване“, протестиращите стигнаха пешеходната пътека на улица „Гурко“, където на 3 септември загина 15-годишният Филип.
В София вече се проведоха няколко такива демонстрации. Протестиращите проведоха и срещи с представители на няколко институции.
Родителите настояват дори самото качване в автомобил с алкохол да се смята за предумишлено убийство.
За последните 10 години в България жертвите на пътя са константна величина.
Случаите, при които пияни или надрусани шофьори причиняват тежки катастрофи и отнемат животи понякога дори остават ненаказани. Контролът по пътищата сякаш отсъства.
А черната хроника продължава. На 3 септември загина 15-годишният Филип, блъснат на пешеходна пътека. Пробата на водача показа 2,1 промила алкохол в кръвта му.
Месеци преди това Ани и Явор бяха пометени на 50 метра от входната врата на дома си. Шофьорът е на свобода, тъй като е обвинен в престъпление по непредпазливост.
Георги Семерджиев отне два живота след катастрофа миналата година. Шофирайки с висока скорост, той помете две млади жени на тротоар на централно кръстовище в София.
Димитър Любенов със своята мощна кола отне живота на французина Лорен Пети на Околовръстното шосе в София през септември. Още и още трагедии.
Съученици, близки и приятели на Филип, на Ани и Явор и на други, загинали при катастрофи, не могат да се примирят със загубата им. В тяхна памет те излязоха на шествие. Младите хора, поколението Z, са склонни да се ангажират с обществени каузи, в които виждат смисъл. Те предпочитат да не се крият от проблемите, а да се изправят пред тях и да ги решават сами.
Някои от делата на убийците на пътя все още продължават, но други от джигитите успяха да избягат. Затова родителите и близките на загиналите продължат да виждат разминаване между правото и справедливостта.
Те призовават за спешни мерки.
„Ние загубихме децата си, но сега се борим за вашите“, казват почернените майки и бащи.
