От първо лице: Обертан за футболното начало, за приказката на Театъра на мечтите и още...

Голямата звезда на Левски Габриел Обертан даде специално интервю за предаването на DIEMA SPORT – Домът на футбола. Французинът разказа за своето футболно начало, за приказката, която е изживял на Театъра на мечтите с Манчестър Юнайтед, за досега си със сър Алекс Фъргюсън и Димитър Бербатов, както и опита, който е натрупал във Висшата лига. Атакуващият футболист засегна и трудните моменти, през които е преминал в кариерата си, свързани с контузиите.
„Като дете играех много футбол, играех в училище, и навсякъде, където бе възможно. Бях на 8 или 9 години и имах много енергия. Родителите ми трябваше да направят нещо по въпроса. Избрах футбола, защото това бе нещото, което можех да правя много добре“, започна Обертан.
За периода си в Бордо, Обертан си спомня: „Всичко стана много бързо. Бях изкарал известно време в академията – тренирах с резервите, а понякога и с първия отбор. Бях млад, учех се покрай професионалистите. Отборът бе станал втори предходния сезон, под ръководството на Рикардо. Имахме шанс да играем в Шампионската лига, беше период, в който научих много и бе сериозен опит за мен“/
Върнат назад на първия си мач срещу Валансиен, френският футболист каза: „Изобщо не смятах, че ще съм на пейката. Обикновено младите играчи пътуват с отбора, но не попадат в групата. Но треньорът ми каза, че съм в групата, а в последствие влязох и в игра. Като дойде моментът не бях притеснен, може ни защото очаквах дълго този момент. Загубихме мача, но бях щастлив, че влязох в игра. Не съм се опитвал да правя нещо героично, опитах да направя това, което мога“.
През 2009 година Обертан е привлечен от легендарния сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед. За този си период звездата на Левски сподели: „Бях развълнуван. Напрежението върви ръка за ръка с това. Нямах търпение да започна да играя при това под ръководството на сър Алекс. Семейството ми бе много развълнувано. Беше като сбъднат сън. Когато толкова млад имаш шанса да играеш в такъв клуб е истинско удоволствие. Единственият проблем бе, че бях контузен тогава. Но като цяло емоцията бе голяма“.
„Той (Алекс Фъргюсън) е различен от всички треньори. Не бе толкова въвлечен в тренировките. Но в деня на мача, постоянно е около теб, знае как да те мотивира, как да извлече най-доброто от теб. Много държеше на дисциплината – на терена и извън него. Искаше всичко да е по конец. Държеше се много стриктно с всички – от основните играчи, през резервите до служителите на клуба. Беше повече мениджър на компания, отколкото обикновен треньор“.
„Учиш се от големи играчи, особено когато си млад, се опитваш да попиваш всичко. Това е изживяване 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Учиш се на терена, в хотела, слушаш какво ще ти кажат преди мача, детайли за съперника. Няма по-хубаво от това да си обграден от такива играчи“, каза Обертан за големите имена, с които работи на Театъра на мечтите.
Запитан конкретно за Димитър Бербатов, с когото се засича при „червените дяволи“, атакуващият играч обясни: „Той бе специален. По това време бях на 20. Исках да говоря с всички резултати. Той бе тих и резервиран. Не обичаше да говори много, беше страхотен човек. Беше близък с Патрис Евра и чрез него успявах да говоря понякога с него. Беше готин тип“.
„Няма нещо специално около престоя ми в Юнайтед, аз бях млад и и гледах да си мълча. Евра бе най-забавен. Около него бе винаги шумно. Обичаше преди мач да пуска музика в съблекалнята, а това не се харесваше на сър Алекс“.
След Юнайтед, Обертан се присъединява към Нюкасъл: „Пет години бях там. Голям клуб, имаше върхове и падения. Това е нормално при футболистите. Няма как всички да са Меси или Роналдо. Понякога играеш добре, понякога зле, понякога те спират контузии. Това се случи с мен след първите два сезона. Трябваше да се опериран и след това губиш увереност. Опитваш се да се върнеш на познатото ниво, но невинаги се получава. След това може да не паснеш на схемата на игра. Опитах няколко пъти да си ида и играя под наем някъде, но не се получи“.
За дербитата между „свраките“ и Съндърланд, Обертан разказа: „Бих казал, че имаше агресия, не у нас играчите, а във феновете. Напрежението се усещаше. Знаеш, че трябва да дадеш повече. Важно е да спечелиш, не е как играеш“.
„Не е лесно, когато си аут за 3-4 месеца. Обикновено сте ти и физиотерапевтът. Отборът тренира, а ти си във фитнеса. Тежко е физически, но и психически. Отборът ти играе и побеждава, а ти нямаш принос, понякога това те събаря. След три-четири контузии вече знам как да се справям. Но когато си млад нямаш търпение“.
„Когато бях млад във Франция не обръщахме внимание на работата във фитнеса. Повече се гледаха техническите детайли. Но в Англия, когато бях контузен пет месеца, ме пратиха във фитнеса. Качих килограми и мускулна маса. Сега правя същото, но не искам повече мускулна маса. Искам да остана бърз“, каза за финал Обертан.