Другата игра: Карин Околие или да бягаш към себе си

„Следващата Ивет Лалова” – това е един етикет, с който родната лекоатлетка Карин Околие трябваше да се оправя както намери за добре още съвсем рано в своята кариера. И как да е другояче, след като родената на 1 май 1994 година спортистка подобрява националния рекорд за девойки, старша възраст в бягането на 200 метра.
Вече на 23 години и с доста повече опит зад гърба си, талантливата Околие разказа затова как е започнала историята с леката атлетика. По думите й в рубриката „Другата игра” в сутрешния блок на NOVA началото не е било никак гладко.
„Започнах с леката атлетика в училище. Беше изключително неприятно, не ми харесваше да бягам. Всичко на стадиона ме отблъскваше. Правех всичко с изключително много усилия от страна на учителката ми по физкултура. Изведнъж нещо напълно се обърна в мен и атлетиката започна да ми харесва”, разкри софиянката
„Националният рекорд за 200 метра в младша възраст е нещо, което ми носи изключително много гордост. Обичам да се връщам към онова бягане. Тогава успях някак си да се събера и да го постигна.”
„Още от малка нещата ми вървяха лесно и бях много талантлива. Като пораснах, потънах в един период от 5 години на контузии и неуспехи. Супер много пъти съм си мислела, че е време да приключа, че съм се изчерпала. Треньорът ми Константин Миланов успяваше да ме убеди да опитам още една година, и още една, и още една. Чак през тази година успях да изляза от това блато.”
„Като си малък, си мислиш, че всичко много лесно се постига. Че ще станеш олимпийски шампион, ако тренираш много. Това е така, но чак когато се сблъскаш с някои неща от професионалния спорт, разбираш за какво иде реч.”
„Новата Ивет Лалова? Абсолютно незначително е това, което хората мислят. Поне така виждам нещата аз.”
„Трябва да си на едно високо ниво, за да може този спорт да ти е прехраната, един вид. Трябва турнирите да са високоплатени, да имаш спонсори, а и също помощ от държавата. Доста неблагодарна професия, бих казала. Няма обаче друго като спорта, което да ти носи такива удовлетворение и радост.”
„В другите държави самият спорт е на по-високо ниво. Получава повече подкрепа от обществото, значи повече. Тук нещата просто стоят по друг начин и няма какво да направим.”
„Как станах фотомодел? Ами, то е нещо като хоби. Имам и собствен блог, защото обичам да пиша, а това ме кара да се чувствам свободна. Винаги съм харесвала литературата, още от училище. Започнах да пиша малко на шега, но смятам, че имам потенциал за развитие в тази област.”
„Аз съм „микс” от нигериец и българка. Баща ми е роден в Нигерия, но аз съм родена тук и съм отраснала в България. Майка ми и баща ми се разделиха още когато бях на 7 години, аз живея с нея. С него се виждам много рядко, макар че той също живее тук. Никога не съм била в Нигерия, но от това, което съм чувала там от други нигерийци, нещата съвсем не са розови”, призна още Околие.