Евгения Раданова за големите върхове и трудните моменти в шорттрека

Евгения Раданова има зад гърба си два сребърни и един бронзов медал от олимпийски игри. Именитата ни състезателка по шорттрек е поредният гост в рубриката на Gong.bg „Олимпийските звезди на България“. Тя се върна назад във времето, за да ни разкаже за началото в спорта, както и за най-големите си успехи на зимната пързалка.
„По мое време всички деца спортувахме най-различни видове спорт. Така аз попаднах на зимната пързалка на стадион „Дружба“, познат като „Юнак“, където се записах на кънки. Отначало ни обучаваха как се карат кънки, а след това ние избирахме с какво искаме да се обучаваме. Избрах кой най-бързо може да кара кънки, нямах представа, че това е шорттрек. Практикувах го с кънки за фигурно пързаляне. За мен беше изключителни интересно. По същото време ходех и на лека атлетика, но в даден момент трябваше да избера. И както всички знаете, избрах кънките“, сподели олимпийската медалистка.
„Това, което е интересното и си спомням, е, че не паднах изобщо, можех добре да пазя равновесие и баланс, много учители в школата казваха, че рядко децата се държат стабилно на кънки. Беше интересно, на толкова тънки в моите очи плъзгачи, човек може да бяга.“
Какво е усещането да спечелиш първия си медал?
„Бях толкова щастлива и развълнувана. Носих го в чантата си повече от година, сребърен медал. Той има много странен цвят от годините, но усещането е, че си успял да спечелиш нещо различно от останалите.“
Освен много медали и успехи, Евгения Раданова трябваше през 2001 година да се справя и с последствията от тежка контузия. По време на тренировка лицето ѝ е срязано дълбоко на две места от кънките. След това тя се завръща в големия спорт, с медал от олимпийски игри в Солт Лейк Сити.
„След като получих контузията, първите 3-4 дни бях убедена, че няма да продължа. Травмата беше психологическа. Отне ми време, за да разбера, че това е моят път. Точно преди контузията спечели олимпийската квалификация, имах три месеца, в които бях провеждала много малко тренировъчен процес преди Солт Лейк Сити. Отидох да гледам там тренировките на конкуретните си. Те имаха постижения, които аз не можех да постигна в този момент. По време на самия финал на 1500 метра, по време на самото бягане преодолях този страх и се включих в битката и в желанието си да се боря. Така спечелих първия си бронзов олимпийски медал“, разказа още Жени Раданова.
„Тогава бях много добре подготвена. Ванг Мен беше изключително добре подготвена, беше изучила много добре какво аз мога да направя. С много голяма сила, тя тръгна добре на старта, няколко пъти се опитвах да я изпреваря по време на самата дистанция, но в дадени моменти бях блокирана, но и нямах необходимата скорост. Последният ми шанс беше на финалната линия, да си протегна крака, което аз и направих, но не ми достигнаха 29 хилядни, за да спечеля титлата“, сподели Раданова.