Мнозина определят Мохамед Али като най-великия боксьор в историята. Той е роден на 17 януари 1942 година. Али, който напусна този свят, беше дар от Бога за спорта, а пък и за цялото човечество. Историята му не беше нито легенда, нито мит, а самата истина. Интересна, вълнуваща и разтърсваща.
Той не беше обикновен боксьор. Различаваше се от останалите, тъй като бе крайно нестандартен боксьор за тежка категория. За разлика от нормалния боксов стил, който изисква ръцете да са пред лицето на боксьора, за да го защитават от преки попадения, Али разчиташе на „танц“ с крака и невероятна скорост и пъргавина за неговите габарити. Дори и най-тесните боксови специалисти се чудеха как успява да избягва юмруците на противника. Ръцете му винаги бяха отпуснати долу, но готови да нанесат светкавични удари по главата на противника.
Интересна история бележи детството му. На 12 години губи коледния си подарък - велосипед, който е чакал с нетърпение. Той не си губи времето и отива в полицията. Настоятелността му се отплаща, като се среща с местен полицай, който случайно, в свободното си време, учи млади момчета да се боксират. Тогава младия Али получава ценен урок: "По-добре се научи как да се биеш, преди да започнеш да предизвикваш хората, че ще ги биеш", казва му полицаят.
Мохамед Али е отгледан от майка си Бърд и баща си Кеш. Майка му изиграва значителна роля в непоклатимия дух на Али. Тя му каза: "Твоето доверие в себе си ме накара да повярвам в теб." Али пък си мисли: "Нейната увереност в мен засили вярата ми в себе си."
Баща му също играе основна роля, като му преподава основните житейски уроци. Той го съветва да се обгражда с добри хора и да се изправя срещу страховете си. Казва му, че е грешно да бяга от тях, тъй като може да ги преодолее само, ако е смел.
Напътства го и му дава допълнителни сили, за да стане най-добрият. Той го прегръща, целува и говори с него винаги, когато може. Мохамед Али е продукт на възпитание, основано на любов.
Всяко дете има нещо, от което се страхува. Младият Али се е страхувал от две неща - да лети със самолет и Корки Бейкър.
Корки е бил най-големият, най-лошият побойник в Луизвил, откъдето е бил Али. Той е тормозил децата и е бил известен като "Кралят на улиците". Ползвал се е с репутацията на нокаутиращ възрастни мъже.
Страхът, който Али е изпитвал към Корки, е бил повече психологически, отколкото физически. Въпреки че е спечелил няколко титли за аматьори, той знаел, че няма да стигне далеч в бокса, освен ако не спре да избягва Корки.
Скоростта и ловкостта на Али са смирили силата на Корки. Те са се сбили в боксов мач, който е продължил само два рунда. Корки напуснал ринга с наведена глава. Този ден Али е осъзнал, че не се е борил с Корки за себе си, а за всички приятели от квартала.
Мохамед Али винаги е бил духовна личност. Духовната му сила Али узряла в деня, когато отишъл да вземе чийзбургери. Един дъждовен ден се отбил в ресторант с приятел. Той е седял гордо със златния медал, окачен на врата му.
Когато направил поръчката си, сервитьорката го погледнала и му казала: "Ние не обслужваме негри."
Тъй като е велик спортист и човек, той отвърнал смирено: "Е, ние също не ги ядем."
Този ден Али хвърлил златния си медал в река Охайо.
Мохамед Али е благословен с девет деца. Цената, която е платил, за да стане голям шампион, е било времето, което е загубил, за да прекара с растящите си деца. Някои от децата му са го виждали повече по телевизията, отколкото на живо.
Опитва се да бъде на разположение на всяко дете, когато има нужда от него, н не винаги успява. Любимата му мечта е всичките му деца да живеят заедно под един покрив. Винаги е искал те да се обичат.
Мохамед Али си отиде от този свят на 74-годишна възраст, след 32 години борба срещу болестта на Паркинсон. Големият шампион никога няма да бъда забравен. Той бе изключително силен, но в същото време възпитан, внимателен и ранима душа.
Боксьорът може да служи за пример на всяко едно поколение, включително и на днешното Gen Z.
Снимки: GettyImages
