Параноидно личностно разстройство и кои известни личности страдат от него 😲😲😲

1 741

Автор: Елена Кирчева

My Impact

Параноидното личностно разстройство (PPD) е част от група състояния, принадлежащи към клъстър А или „ексцентрични личностни разстройства“. Характеризира се с недоверие към другите, включително дори към приятели, семейство и любовни партньори. Човек с такова разстройство на личността е предпазлив, винаги мнителен и винаги нащрек. Хора в такова състояние са прекалено чувствителни към откази и неуспехи, лесно изпитва срам и унижение и таи в себе си гняв.

@drtraceymarks How common is paranoid personality disorder in society? #paranoid #learnontiktok #psychiatrist #mentalhealthtiktok ♬ original sound - Dr Tracey Marks

Това разстройство обикновено започва в детска или ранна юношеска възраст и се проявява по-често при мъжете, отколкото при жените. Проучванията изчисляват, че PPD засяга между 2,3% и 4,4% от общата световна популация.

Както вече стана ясно, параноидното личностно разстройство може да се наблюдава при всеки, а от него са страдали и известни личности. Сред тях са и политически лидери като Саддам Хюсеин, Йосиф Сталин и Ричард Никсън. Именно 37-ият президент на САЩ е обект на много проучвания и е известен за своята параноя. Докато е президент той е свръхбдителен, внимателен, записва всяка среща, която провежда и рядко вярва на хората. През целия си живот Ричард Никсън живее в страх, че ще загуби властта си като президент. Именно този страх и параноя го карат да извърши неща, които в крайна сметка слагат край на президентството му. 

ТЕСТ: Имаш ли проблем с тревожността?

Други примери са Едуард Айнщайн, син на Албърт Айнщайн, който прекарва голяма част от живота си в лудници, както и Роджър Кийт Барет или по-добре познат като Сид Барет – основател и китарист на музикалната група Пинк Флойд. 

Източник:

.psychologytoday.com

scoopearth.com

healthline.com

Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.