Социалните медии са източник на подкрепа, информация и взаимопомощ за поколението GenZ.
Там младите хора често търсят и нерядко намират отговорите на въпросите, които ги вълнуват.
Това обаче може да крие опасности и проблеми, особено, когато става въпрос за психичното здраве.
Все повече хора се поддават на импулса да си поставят сами диагнози, вместо да се консултират със специалист. А обикновено психичното здраве не е въпрос на диагноза, а на баланс.
Въпреки това, в последните няколко години изключително широките дискусии за психично здраве, са все по-често срещани онлайн.
В такава дискусия човек може да намери полезна информация, да научи много неща за себе си и емоциите си, да се открие помирение и баланс в отношенията си с другите хора,
Същевременно обаче социалните медии могат да са източник на погрешна или погрешно интерпретирана информация. А това, съчетано с желанието да на редица хора да се самодиагностицират, може да създаде сериозни опасности за тях.
Дори самопоставената диагноза да е правилна, човек може да пропусне важни маркери за други психични разстройства, като депресия или мания
За жалост стигмата около търсенето на грижи за психичното здраве продължава да съществува в много общности. Така хората вместо да потърсят специалист се обръщат към социалните медии.
Този подход обаче не носи непременно негативи, стига да не се стига до крайности. Ако човек запазва критичното си мислене и не се доверява на непроверена информация, социалните медии всъщност не са лоши. Те са добро място да задоволите любопитството си и дори да намерите подкрепа от други хора, което е мощно оръжие срещу стигмите и чувства като срам или усещане за изолация.
Важно е обаче да се помни, че социалните медии могат да бъдат само отправна точка за информиране, но не и окончателен източник за поставяне на диагнози.
