„Don’t worry, be happy!“ Свикнали сме клиширани слогани като тези да ни гледат отвсякъде – страниците на любимите ни self-help книги, Instagram фийдовете ни, евтините плакати в китайския магазин. И дълго време сякаш нямахме нищо против: да, надали някой е станал по-щастлив, защото сме му казали „просто да се усмихне“, но каква вреда има в малко self-help мъдрост?
Оказва се, че доста. През изминалата година в интернет нашумя терминът „токсична позитивност“ (от англ. – toxic positivity), отнасящ се до крайния оптимизъм, който много self-help гурута проповядват. Идеята тук е, че като карат хората винаги да гледат от добрата страна на нещата, подобни „вдъхновяваща“ автори често окуражават потискането на негативни емоции. Иначе казано – терминът налага идеята, че понякога е по-здравословно просто да си тъжен (или ядосан, или отегчен), отколкото насила да симулираш позитивизъм.
Виж още: Стари гимназисти: Най-възрастните актьори, които играят ученици!
Защо? Според Американската психологична асоциация (АПА), постоянният натиск да бъдем оптимисти подтиква хората да се срамуват от негативните си емоции – и в резултат на това, да не търсят помощ. Ако вярваме, че успехът ни зависи изцяло от нашата „воля“ да сме щастливи (както проповядват много life coach-ове), е твърде вероятно да сметнем нещастието си за личностен провал – без да отчитаме, че е нормално определени събития да ни натъжават.
Виж още: Гнус в чиния! Или кои са най-странните неща, с които се хранят известните българи
От АПА отсичат, че оптимистичното мислене има своята роля, но тя идва след като човек е успял първо да осмисли болката си. Проучванията подкрепят това твърдение: изследване на университета Ватерло сочи, че позитивните утвърждения (като „Аз съм щастлив“) помагат само на хората, които искрено вярват в тяхната истинност. При участниците в лошо настроение, подобни слогани всъщност довели до още повече негативни емоции (вероятно защото звучели лъжливо).
С други думи: както биха казали нашите баби и дядовци, „насила хубост не става“.
Изображение: iStock
