⭐Какво ни казва Кен от филма „Барби“?🤩

782

👉Автор: Диляна Попова

My Impact

 

Кой можеше да предположи, че „Той е просто Кен“ е нещо повече от маркетингова шега? Това се питат от Time.

 

Филмът „Барби“, който буквално взриви боксофиса, задминавайки безпроблемно своя основен опонент „Опенхаймер“, се съсредоточава, разбира се, върху титулярния герой, изигран от Марго Роби. Но Кен играе неочаквано важна роля в розовата драма. Кен се опитва да оспори идеята, че е аксесоар в мечтания живот на Барби и е повече от равноправен партньор.

 

Ожесточена е била битката кой ще изиграе ролята на Кен в розовата лента „Барби“, разкри интервю на кастинг директора на Филма Алисън Джоунс за Vanity Fair.

В крайна сметка в образа се превъплъщава любимия на Gen Z чаровник Райън Гослинг.

 

Кен има най-интригуващата и забавна роля, предлагайки изпепеляващ социален коментар за несигурността на съвременния човек, облечен в розово като дъвка, пише в своя коментар Time. 

 

 

От самото начало на филма Кен е обсебен от Барби. Той яростно я ревнува, дори когато говори с други мъже Кен. Ревност изпитва особено към този Кен, изигран от Симу Лиу, когото той вижда като съперник. 

 

Кен няма истинска работа, дом или цел, освен Барби.  Следва катарзис. Тогава Кен напуска феминистката утопия „Барбиленд“ и навлиза в реалния свят, където мъжете могат всичко. Така Кен открива патриархата и решава да го върне в „Барбиленд“, създавайки свой собствен „Кендом“.


До края на филма Барби дава да се разбере, че не се интересува романтично от Кен и го призовава да намери собствените си страсти. Финалът не само преобръща типичния сценарий на женските филми, в които една жена открива, че не се нуждае от мъж, за да намери вътрешната си сила, но кара мъжете да се замислят и да преоценят нуждата си да контролират или да зависят от жените. 

 

 

Източник: TIME

 

Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.