Преди броени дни удари първият училищен звънец за хиляди първокласници. Училището е един от най-важните периоди в живота на човек, носещ нови знания, приятелства и промени. Понякога осъзнаваме колко хубаво е било, едва когато мине доста време и с умиление обърнем поглед към училищните години. Сега, когато училището отдавна не ни е на дневен ред, можем реално да оценим кое най-много ни липсва:
Дългите летни ваканции
Нека си признаем – 20 дни платен годишен отпуск не стигат за всичките ни планове. Хитро гледаме къде можем да слеем почивните дни, за да измъкнем с ден повече време извън работа. Най-много от училище ни липсват дългите ваканции – юни, юли и август. Идва последният учебен ден, взимаш бележника и безгрижието започва!
Виж още: Помните ли Джейк от "Двама мъже и половина"? Няма да повярвате как изглежда днес и какво прави
Възможността да се виждаш всеки ден с приятелите си
Училището е мястото, в което човек създава първите трайни приятелства. Постепенно съучениците се превръщат с приятели, с които имаш възможност да се виждаш всеки ден. Това го оценяваме от гледната точка на възрастен човек – хиляди задължения, семейство, работа и трябва да се съчетаеш с приятелите си, които са в същото положение. Понякога с най-близките си приятели се виждаш веднъж на няколко месеца. Както казва Моника от „Приятели“: “Welcome to the real world.”
Виж още: На есен с песен: Известните българи с носталгия за 15 септември, други - изпратиха ученици
Най-страшното нещо беше двойка в бележника
Светът на учениците е едно много по-просто място. Основното ти задължение е да се подготвяш добре и да си учиш уроците. Понякога обаче не се справяхме с тази основна задача, а от това произлиза и съответният резултат под формата на „лебедче“ в бележника.
Събота и неделя = почивни дни
Някои работни позиции предполагат да се почива събота и неделя, докато на други се работи на график и почивният уикенд е блед спомен от училищните години. Когато си ученик, събота и неделя са заветната цел, в която са поместени всички мечти за излизания с приятели и спане до късно. Като се замислим - май някои мечти си остават същите и когато пораснем.
Новите предизвикателства
Макар и да не оценявахме новите уроци и предмети, те бяха нещото, което носеше предизвикателство и стимул за развитие. Всяка нова учебна година беше едно своеобразно начало, а рутината беше дума, която не познавахме. Морето ни беше до колене, а с всеки нов предмет откривахме нова сфера за размисъл върху това какви ще станем, когато пораснем.
Изображение: iStock pgotos
