Много от нас познават Джеси Мей Ли с ролята ѝ на Алина Старков – главната героиня във фентъзи драмата „Сянка и кост“, чийто втори сезон наскоро излезе по Netflix.
Когато не спасява света от силите на мрака обаче, Джеси изглежда се бори с друг, доста по-простосмъртен проблем – а именно, менталното си здраве. В ново интервю за Glamour UK актрисата споделя за диагнозата си със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и това как тя повлияла на нейния личен и професионален живот.
„Диагнозата беше живото-променяща за мен,“ коментира звездата. „Позволи ми да осъзная защо имам определени нужди и да бъда по-търпелива със себе си.“
Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност засяга около 4% от хората и се проявява в симптоми като неспособност за концентрация, свръхчувствителност към сетивни стимули, дезорганизираност и излишно количество енергия. Проучванията сочат, че макар да е еднакво разпространен сред мъжете и жените, той често остава незабелязан у пациентките от женски пол, чийто шанс да бъдат диагностицирани е два пъти по-малък.
Такъв бил и случаят с Джеси, която била диагностицирана със СДВХ чак на 24-годишна възраст.
„Беше ми много полезно да говоря с други хора, които имат същата диагноза,“ разказва тя пред Glamour UK. „Това ми помогна да осъзная, че симптомите ми не са толкова странни и че е ОК да съм откровена относно тях. Преди стисках зъби по време на снимки, дори когато усещах, че мозъкът ми прегрява. Днес вече свикнах да моля за петминутна пауза в случаите, в които имам нужда да си събера мислите. За щастие, екипът на „Сянка и кост“ бе изключително подкрепящ – въпросът бе просто в това да събера куража да попитам.“
Джеси обаче е категорична, че последствията от СДВХ не са само негативни. „Мисля, че дължа голяма част от успеха си като актриса на диагнозата си,“ казва тя. „Тази импулсивност и жаждата за нови преживявания е нещото, което ме кара да се впускам в начинания, за които иначе може би бих се поколебала. В някои отношения СДВХ е като суперсила.“
Добавя, че това са качества, които търси и у околните. „Много от хората със СДВХ, които познавам, са високоинтелигентни, имат силно развит талант в дадена област или просто гледат на света по по-различен начин,“ обяснява. „Случвало ми се е да погледна приятелския си кръг и да си кажа „Леле, май никой от нас не е нормален!“. Мисля, че точно затова сме привлечени едни от други – защото всичките усещаме, че сме различни и щури.“
Изображение: Getty Images
