Зорница, която отпадна след тежък елиминационен дуел от Алекса, сподели какво й е липсвало най-много в игрите, с кои хора се е сближила и с кого не желае да общува в живота извън предаването.
„Записах се в предаването, защото исках да покажа, че мога да бъда добра на Арената. Аз съм спортист и исках да изпробвам бруталните битки. Не познавах участници от предишните сезони, които да ми разкажат по-подробно как се случва социалната игра. Не се справях много добре с нея. Оказа се много трудна“, споделя тя.
Виж още: "Ще остана само по парфюм": Фейгин показа неподозирана своя страна, захвърли дрехите
„Сега, след като излязох от предаването, си давам равносметка за нещата. Не може да се излъчи всичко и нещата изглеждат различно. Наблюдавам се, за да видя къде съм сгрешила и защо ми е било толкова трудно. Някои от участниците са били по-подготвени от мен за тази част от играта. Моите грешки идват от голямото ми притеснение. Много съм чувствителна и приемам всичко навътре. Първична съм и това ми изигра лоша шега. Веднага изстрелвам това, което ми е на сърцето и душата.“
„Включих се в състезанието от Резервите. Мислех си, че хората в Племето вече са се опознали и сближили. Трябваше по най-бързия начин да се напасна с новото си племе. Отне ми време, за да опозная кой какъв човек е. Исках да съм в добри отношения с всеки, а не да има деление. Откакто преминах към лагера на Ели и Мира и заех тяхната страна, Ели разказваше за Алекса и какъв човек е той. Опознах го предварително, благодарение на нея и по естествен път се сближих с него”, допълва тя.
Виж още: Бъдещ гений? Синът на Джаферович показа завиден състезателен хъс
„Най-много в игрите ми липсваше моят приятел, който е най-голямата ми подкрепа и най-добър приятел. В трудните моменти си лягах на леглото и си мислех за него. Питах се какво би направил той в дадената ситуация. Той вярваше в мен и знае, че мога да побеждавам. Казвал ми е: „Бъди себе си! Но гледай да мълчиш понякога!“ Но аз съм такава, каквато съм. Не мога да се променя, само защото съм пред камерите.
Един ден преди да вляза в „Игри на волята“, приятелят ми замина на бригада в Аляска. Но условията там са били прекалено тежки и се е прибрал по-рано. Когато излязох от игрите, си мислех, че той е още в САЩ. Но когато си включих телефона, видях съобщения от него и веднага го набрах. В момента, в който го чух, се разплаках. Излях цялата емоция, която бях задържала в себе си.”
