🅰️Всеки път, когато наближи 24 май, улиците се изпълват с цветя, ученици рецитират стихове, а учители получават обичайната благодарност. Но малцина се замислят, че този ден не е просто поредният официален празник в календара – той е уникално културно събитие, без аналог в света. На този ден българите честват не победа, не крал, не битка, а… буквите. Да, именно буквите – онези символи, които са в основата на нашата култура, история и идентичност. И всичко започва преди повече от 1100 години с двама визионери – братята Кирил и Методий.
🅰️През IX век, когато християнството се разпространява из Европа, славянските народи нямат своя писменост. Тогава Константин-Философ (по-късно приел името Кирил) и брат му Методий, родени в Солун, създават глаголицата – първата славянска азбука. Тяхната мисия не е просто образователна, а духовна и културна – да дадат на народа език, с който да чете и разбира свещените книги, с който да се развива и изразява. Това е революционно. Те не просто създават символи – те дават глас на цяло множество от хора, които до този момент са били мълчаливи свидетели на собствената си история. Делото им продължава в Преславската и Охридската книжовна школа, където техните ученици, изгонени от Великоморавия, намират убежище и подкрепа в България. Именно тук се ражда кирилицата – азбуката, която познаваме днес и която се използва не само от българите, но и от милиони хора в Източна Европа и Азия. Така България не просто приема културна традиция, а я разширява и оставя траен отпечатък в световната история. Когато днес пишеш съобщение или публикуваш текст, независимо дали е стихотворение или мем, го правиш благодарение на това културно наследство.
🅰️Интересен факт е, че 24 май се празнува като Ден на българската просвета и култура от 1851 година – още преди да имаме официална държава. Това само показва колко дълбоко е вкоренено чувството за принадлежност чрез езика. През вековете празникът е преминавал през различни форми – царска, социалистическа, демократична – но духът му е останал непроменен: че знанието е най-силният инструмент за свобода. Именно затова този ден продължава да вълнува не само учениците и учителите, а всички, които вярват в стойността на словото. 24 май не е просто връщане към миналото – той е жива връзка между това, което сме били, и това, което можем да бъдем. В свят, където всичко се променя с бясна скорост, езикът ни остава нашата основа. Ние не просто говорим и пишем на български – ние го живеем. И на този ден си напомняме, че буквите не са просто символи на хартия – те са сърцето на нашата култура.
