В последните години сякаш се нагледахме (и наиграхме) на всякакви нови версии на добре познати гейминг и филмови класики. Тук разбира се като добър пример можем да споменем "Вещерът", който досега нямаше слаб сезон, а като лош - рекордно ниската оценка на сериала "Велма" от франчайза Скуби-Ду.
Затова пред екранизацията на The Last of Us имаше два варианта - или да е супер сериалът, за който цял свят да говори, или да е пълен провал, за който щяхме да се предструваме, че не се е случил. За щастие обаче се случва именно първият сценарий и сме убедени в това, макар и след само два епизода.
Виж още: Всичко, което трябва да знаеш за наградите Оскар тази година и още
Накратко: The Last of Us или "Последните оцелели" (както е официалният превод на български) показва един постапокалиптичен свят, в който човечеството се бори да се върне на върха на хранителната пирамида. Големият враг е вид гъба, която превръща хората в зомбита. В центъра на събитията за сериала са Ели - тийнейджърка, която е единственият човек с имунитет срещу заразата, и Джоул, който (това може да го считате за спойлер) влиза в ролята на неин пазач.
Ако сюжетът по-горе ви напомня за "Живите мъртви", още в първите минути на първия епизод (който иначе е около час и половина), ще ви убедят, че тук е по-различно. Динамиката е различна, а усещането е по-скоро близо до онова, с което ни оставят първите страници от класиката "Денят на трифидите". И ако това е кукичката за всички необременени зрители, то и за онези, които вече са играли играта, има немалко приятни изненади, като напълно еднакви сцени от играта и сериала с реплики, декор и облекло на героите.
Втората серия вече носи почерка на Крейг Мазин, сценаристът и режисьор, застанал зад друга класика на HBO - "Чернобил". Подобно на духа на сериала за трагичната авария в украинската АЕЦ и втора серия на The Last of Us създава усещане за монотонност, сякаш времето е спряло. Същевременно обаче тези 40 мин. се изнизват сякаш са секунди заради ужасното напрежение, което тази монотонност носи. Той е супер въведението в света през 2023 г. (едно от основните разминавания между играта и сериала досега), две десетилетия след началото на заразата.
Виж още: "Почукването" – най-новата смразяваща мистерия от майстора на страховити истории М. Найт Шамалан
Вторият епизод, подобно и на първия, използва доста приятен похват, който кара зрителя да усети заплахата дори по-близка до себе си. Ако в първия ставаше въпрос за глобалното затопляне, което може да направи гъбичките резистентни на имунната ни система и познатите антибиотици, то във втората ретроспекцията показва и какво точно се е случило. Тръгналата от цех за брашно непозната зараза изправя пред безизходица военни и учени. И двете сцени изглеждат твърде реалистични, като тази от втори епизод дори напомня донякъде истинските събития с COVID-19 отпреди 3 години, а фактът, че въпросният цех се намира в азиатска държава дори не бихме предположили, че е просто съвпадение.
За тези две ретроспекции от HBO обясняват, че са направили доста сериозно научно проучване, за да може всичко да изглежда максимално достоверно. И наистина - гъбата, поразила света в сериала и играта, наистина съществува и наистина превръща живи същества в зомбита. Става въпрос за насекоми обаче, което не го прави по-малко зловещо.
За финал няма как да не споменем и страхотният Педро Паскал. Изключваме приликата с героя от играта, но той се справя страхотно и с тази роля, след като стана любимец на всички след тези в "Мандалорецът", "Игра на тронове", "Наркос" и още десетки сериали.
