Можете ли да повярвате, че едно момиче на 21 г., високо 155 см и тежащо между 42 и 46 кг. не просто ще стигне до финалите на „Игри на волята“, а и по пътя си ще отстрани големи здравеняци, доказали се в своите сфери? Защото Елизабет направи именно това. Джуджи, както я наричаха в племето на Шампионите/Жълтите, направи истински подвиг и съвсем заслужено се нареди сред най-добрите този сезон. Но знаете ли, че тя съвсем не си е представяла, че може да стигне толкова далеч? Кое ѝ беше най-трудно в Игрите, как понесе целия хейт срещу нея и каква е истината за нея и Андрей и Морунов? Поговорихме си с Елизабет и се получи наистина страхотен разговор:
Мислиш ли, че вие, Бойците, си изиграхте добре картите с всички жълтици, които имахте в последната седмица?
Смятам, че по най-добрия начин си изиграхме картите, тъй като накрая всичко беше all in. Изпратихме Приключенци един срещу друг, Бойците играхме рамо до рамо. Дори на последния съвет и Морунов ни помогна и смятам, че направихме една много добра отборна игра.
Ти самата вярваше ли, че ще стигнеш толкова напред в „Игри на волята“?
Честно казано не. Не съм влязла в Игри на волята да стигам чак толкова напред. Исках да видя докъде мога да стигна. Мислех си, че ще стигна горе-долу до битката с кануто, срещу Кремена. Това беше един месец игра, мислех си, че толкова ще оцелея в Игрите. Изненадах се от себе си, но после и грошовете много повлияха на играта.
Виж още: Борис след "Игри на волята": За новия житейски опит, вегетарианството и хейтърите
Кое ти беше най-трудно в Игрите?
Най-трудно ми беше на Плажа на Отшелника, когато бях сама една седмица. Колкото и да си подготвен, е трудно. Аз съм на 21 г., никога не съм се сблъсквала с такива ситуации. Беше ми трудно в самотата, там времето не минаваше. Това ми беше най-трудно – не толкова гладът, а фактът, че бях сама.
А как минаваха дните ти там?
Честно казано на Реката донякъде свикнах с битовите условия и то още в началото. То всъщност няма условия, трябва да се учиш да се справяш с всичко. На Плажа самотата и това, че не знам какво се случва най-много ми влияеха психически. Денят ми минаваше в спане. Спах през деня, вечер ми беше трудно, защото ме е страх от тъмното. Ходих за миди, след това ги варих и ги хапвах. Наблизо имаше папур, ядох и от него.
Когато се завърна сред участниците, се видя, че беше отслабнала страшно много. Имаш ли представа колко точно свали?
Като цяло влязох доста подготвена в предаването, около 46 кг. Но толкова слаба, колкото като се върнах от Плажа на Отшелника, не се бях виждала. Предполагам, че тогава съм била около 42 кг. Бях свалила и мускулна маса, на битката след завръщането ми нямах никаква сила. Наистина се възхищавам на Мартин, който толкова време е изкарал там. Този човек е герой! Уникален човек е той!
Виж още: Рабухчиев след "Игри на волята": За последната битка, благотворителността и бъдещия живот в Катар
Ти беше сред малкото участници, които явно говориха за стратегията си и това ти донесе стабилен хейт. Но извън стратегиите има ли нещо лично между теб останалите участници. Например между теб и Красима?
За Красима единственото, което бих казала, е, че пред и зад камерите не е един и същи човек. Приключвам темата до тук.
Относно стратегиите… влязох с идеята, че ще играя играта със стратегии, защото колкото и да си здрав и подготвен, винаги има игра, на която можеш да отпаднеш, както беше тази с кануто и Кремена. Идеята е да не ходиш на толкова много елиминации, макар че аз се скъсах да ходя на елиминации. Влязох с тази идея, че ще играя на стратегии и сякаш, че отивам на война, но пък открих приятели. Във втория етап на играта ми говорех за стратегии, но истината е, че не ги мислех и не ги изпълнявах. На практика с грошовете можех много пъти да направя едно или друго, но се появиха приятелствата, за които съм много благодарна. Това всъщност е и най-хубавото нещо, което се случи – приятелството. Та колкото и да мислиш стратегии, нещата се объркаха. Но пък съм доволна, че така се получиха нещата.
На няколко пъти вече спомена за приятелствата. Това ли е най-голямото нещо, което успя да вземеш от „Игри на волята“?
Аз съм човек, който няма много вяра на хората. Просто я загубих. Имам много малко приятели и малък кръг около мен, на които вярвам. Не съм вярвала, че в такава игра ще мога да имам доверие на другите. Накрая просто казах на останалите да ме номинират, ако искат. До такава степен бяхме близки. Чувствам се спечелила от това. Ние се събираме почти всяка вечер заедно да гледаме епизодите на Игрите, изкарваме си много хубаво. Това са хора, които и навън са ми показвали, че на тях мога да разчитам.
Мислиш ли, че беше разбрана правилно от зрителите?
Мисля, че хората приемат тази игра не като игра, каквато е, а като спортно състезание. Това всъщност е едно шоу. Не мисля, че хората разбират моите стратегии и моята игра. Не съдя никого за лошите коментари, всеки има право на мнение. Колкото хора не ме харесват, толкова ме и харесват. Получавам уникални коментари и съобщения. Смятам, че дори да вляза отново в Игрите, пак ще играя със стратегии. За мен това е по-умното. Аз не мога да се сравнявам с мъж 190 см и 90 кг. на някоя битка. Затова трябва да си умен, не само силен.
Виж още: Морунов след "Игри на волята": Съжалява ли за нещо, какво мисли за Елизабет и има ли жена до себе си
Но и Неделчо чертаеше стратегии, но пък към него сякаш нямаше такъв хейт. Да не би да става въпрос за някакъв вид сексизъм?
Не, не мисля, че има сексизъм. По-скоро хората не го очакваха от мен. Той влезе с тази заявка, а аз не го казах това в началото. Според мен хората се обърнаха срещу мен, когато победих Мартин, защото той наистина е герой и всички много го харесваха. За мен също беше труден момент. Но аз на този плаж много мислих и тогава си казах, че ще се завърна с план. Макар че плановете се объркаха.
Какво ново научи за себе си?
Научих, че не съм от желязо. По-студен човек съм и винаги приемам нещата не чак толкова емоционално. В „Игри на волята“ разбрах, че ми пука за много неща и съм чувствителна. Най-важното, което научих, е че трябва да ценим това, което имаме. Вътре разбрах как някои хора живеят наистина – без храна и вода. Дори на Стопанството полагат много труд, за да имат храна. Не съм от богато семейство, но имам покрив над главата си, имам храна, имам си родители, брат и това е най-хубавото нещо на света. Разбрах, че това трябва най-много да ценя от всичко.
Наскоро забелязахме, че ти заключи профила си в Instagram, свали и видеата си от TikTok за известно време. Защо се получи така?
Бяха публикували стария ми телефонен номер и в един момент телефонът започна да ми звъни непрекъснато. Хората просто искаха да си говорят с мен. Но по едно време имах по 40-50 пропуснати обаждания до обяд. В един момент просто не можех да живея нормално, защото не знаех на кого да вдигам – дали е нещо по работа, или не. И всички навсякъде ми пишеха. Това ме натовари, а аз обичам свободата и личното пространство. Не бях свикнала на такъв интерес. Отидох да си сменя номера. Тогава реших да си почина малко и от социалните мрежи и да не бъда „Елизабет от „Игри на волята“ за малко, а да си бъда аз. Тогава си тренирах на спокойствие, чувствах се много добре. Исках да си почина психически.
Виж още: Вальо след "Игри на волята": Защо е искал да разпадне Приключенците, за Светата троица и гаджетата
Много се изписа за отношения между теб и Андрей, между теб и Морунов. Каква е истината?
Истината е, че аз възприемам Андрей като по-голям брат. Аз му имах безкрайно доверие в Игрите, заедно играхме. Навън също ме подкрепя. Той си има жена и дете, аз съм в отлични отношения и с тях. Никога не сме прекрачвали някаква граница, а ни смятам, че е показано, че може такава граница да бъде прекрачена.
Относно Морунов – също сме приятели! Не мога да разбера защо хората от нищо правят нещо. Може би, защото не споделям за личния си живот.
Със сигурност много хора те разпознават по улиците. Как реагират, като те видят?
Аз съм изумена от реакциите. Аз например си ходя по тротоара, а на улицата кола набива спирачки, хората спират по средата на улицата, за да се снимаме, започват да ми викат. Онзи ден на пазара скандираха „победител“. Тичат към мен хора с листчета за автограф. Не съм го очаквала това никога! Очаквах, че ще има интерес, но не и чак толкова голям.
В навечерието на коледните празници сме, ти лично как ще прекараш празниците?
Празниците винаги ги посрещам по един и същи начин и той е заедно със семейството ми. Събираме си се. Аз съм християнка и съм много вярваща. Дори в „Игри на волята“ разбрах, че вярата значи много за мен.
Изображение: Красена Ангелова
Игри на волята
