Людмил Киров: Неяснотата убива всички футболисти

Поздравявам моите момчета за това, че днес, доколкото можаха показаха някакво лице, някакъв облик. Убеден съм, това не е моят Дунав. Дунав, който радваше феновете, радваше публиката на градския стадион в Русе. Дори на мачовете навън, където взехме точки на Черно море, победихме Арда Кърджали. Да, проблемите са много. Не искам да ги коментирам, няма да ги коментирам. Предполагам, че и вие сте запознати за какво става въпрос. Просто това не е моя работа. Концентирам се изцяло върху футболистите. В момента е много трудно. Дори вече съм в такава фаза, че съм безпомощен - аз и моите колеги, помощниците ми и т.н.
Аз не съм запознат с финансовата гледна точка на отбора. Да, говорил съм с футболистите. Определено подхвърлиха, че не искат да тренират, но това няма как да се случи. Те си имат действащи договори. За мен е правилно да влезе човек Х, няма значение кой. Тези момчета трябва да имат някаква идея в главата си ще има ли клуб, ще съществува ли? Те не знаят за какво става въпрос в момента. Това е най-важното. Неяснотата убива всички футболисти.
Причините за загубата днес са страшно много. За моето оставане начело на клуба, аз нямам и с кого да разговарям на тази тема, но аз ще съм последният, който ще си тръгне от този отбор. Причината е следната - тези футболисти, които са в отбора, по-голямата част, едно 70-80% във футболен клуб Дунав Русе са точно заради мен. Аз съм човекът, който ги е докарал да носят цветовете на Дунав Русе. Аз ще съм последният човек, който ще напусне клуба. Утре ще се съберем, ще направим възстановителна тренировка. Те няма как да спрат да тренират. Те ще си идват на работа, защото могат да бъдат уволнени дисциплинарно, в което не се съмнявам, че ще се случи, ако не направят 1,2 или 3 тренировки. Ще разговарям пак с тях, но най-важната цел в момента е да дойде човек Х, не независимо кой е. Да се повдигне на въпрос, да се знае яснотата на футболен клуб Дунав Русе, защото това е голяма мъка. На мен определено ми е най-тежко. Аз не го показвам. Старая се да се държа в съблекалнята, но ви казвам, че вече съм и с краката, и с ръцете на земята. Безсилен съм.