Един финал и двама братя...от двете страни на барикадата

Това е историята на един финал. Но не какъв да е финал. Това е историята на един мач, който ще живее във вечността. За първи път в историята Ботев (Пловдив) и Локомотив (Пловдив) ще се изправят един срещу друг във финала за Купата на България…
Това обаче е и историята на двама братя. Родени в Гоце Делчев…Носили екипите на най-големите отбори в родния футбол…Орисани винаги да бъдат един срещу друг… Димитър Пиргов от Ботев (Пловдив)… и Илко Пиргов от Локомотив…
Единият защитник, другият вратар.
„Тръпка винаги има. Разбира се, в този мач, финал за Купата и то срещу градския и вечен съперник, всеки очаква с нетърпение мача и може би тръпката е малко по-голяма“, каза Илко Пиргов.
„Безспорно това е мачът на годината за нашия отбор. Още повече, че съперничеството е ясно. Дано се получи спектакъл за хората и дано покажем възможностите си, ако го направим, ще ще се поздравим с крайния успех“, коментира, на свой ред, Димитър Пиргов.
„Не искам да коментирам предимство. Един мач е. Финал. Знам самата нагласа, знам, че в тези мачове моментната форма няма значение. Един мач е. Нито ние, нито Ботев ще има чисто игрово предимство в този мач“, продължи Илко.
За семейство Пиргови футболът е живот и животът е футбол. А в детските години тяхната история за първите стъпки на другия в играта малко се разминават…
„Като че ли сега детството е по-различно. Израснахме с брат ми на улицата. Бях най-малкият, а той е 3 г. по-малък. Мен ме слагаха на вратата. След това той почна, а на вратата нямаше място за него. Играеше по-напред. Беше защитник. Така израснахме“, спомни си Илко.
„Той играеше навсякъде. Знаете как е пред блока. Гледаш да помогнеш навсякъде:, коментира на свой ред Димитър и добавя: „Разликата ни е 3 години. По цял ден бяхме с топката. Още от малък ме слагаха на вратата, защото батковците се събираха и най-малкият пазеше. Но като почнах да тренирам професионално ме сложиха централен защитник и до ден днешен съм на този пост“.
„Като братя винаги сме имали, чак дрязги не мога да кажа, но дребни проблеми. Знаете две момчета като израстват винаги има такива неща. Най-вече проблемът ни беше с топката вкъщи. Често сме яли шамари от родителите ни, постоянно ни се караха – все нещо бе счупено, някоя врата, някое стъкло“, спомня си с усмивка по-големият от братята Илко.
„Когато и да станеше беля, аз винаги бягах, даже се разплаквах с цел родителите ни да не ми обърнат внимание на мен и той (бел. ред. - Илко) да поеме цялата вина“, каза Димитър.
Сега техният дом е Пловдив, но тяхната съдба изглежда винаги да са един срещу друг на терена.
„Преди мачове, особено един срещу друг, избягваме темата футбол. Не искаме да вкарваме напрежение в нас“, призна Илко.
„Нямам победа, докато е бил на терена, но докато е бил на пейката, съм го побеждавал. Дано разваля тази прокоба още идния мач“, пожела си бранителят.
„От една страна е хубавото, че купата ще е в семейството. Излизаме един срещу друг. И на двамата ни бе мечта да станем футболисти и да играем в един отбор, но все се разминаваме и все сме в кръвни съперници. Дано имаме още дълъг футболен живот и да се срещнем в един отбор“, коментира пък вратарят.
Освен с повече опит обаче, Илко Пиргов може да се похвали и с още нещо в съперничеството с брат си. Преди 13 години вратарят вкуси от чувството да спечелиш Купата на България. С екипа на ЦСКА през 2006 година Илко Пиргов става носител на така желания трофей. Според Димитър обаче предстоящият финал е моментът за него също да занесе златен медал у дома.
„Не че е само шансът, а е нормално сега аз да триумфирам с трофея, за да изравня резултата“, каза защитникът на „канарчетата“.
И двамата имаха своя огромен принос за мястото на техните отбори на финала. Димитър Пиргов – неизменен титуляр и без пропусната минута за Купата през сезона. Човекът с железните нерви, както показаха и уменията му от бялата точка. Но същата с пълна сила важи и за брат му Илко Пиргов. Непробиваемата стена, която с бляскавите си изяви при дузпите изпрати Локомотив на полуфиналите. Един изкусен изпълнител срещу майстор в улавянето на 11-метрови наказателни удари. А при един хипотетичен сценарий – кой ще надделее, ако се стигне до дузпи?
„Тръпката ще е друга. Досега не се е случвало това нещо, но надявам се, ако аз играя и той бие дузпа, да я спася“, сподели желанията си Илко.
„Ако се стигне до дузпи, брат ми няма шанс срещу мен“, зарече се Димитър.
„Няма да вкара, ще изпусне“, пък каза Илко.