Димитър Пенев: Учудвам се, че футболът ни не мърда и с метър

Ако има една фигура, която обединява всички успехи на ЦСКА, това е Димитър Пенев.
Чуйте какво сподели треньор номер 1 на България за миналия век в предаването „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT.
„Моето преминаване от Локо Сф в ЦСКА беше голям късмет. Манол Манолов приклчваше кариерата. Тогава ръководителите на ЦСКА бяха преценили, че именно аз ще заместя най-добре Манол Манолов. Отидоха на преговори с моите родители, защото още нямах годините за казарма. Те бяха склонни. Не може да се откаже на голям клуб с толкова известни състезатели. Отделно генералите водиха разговори с ЖП-управлението. Влязох доброволец в ЦСКА. Още от първите месеци се чувстваше, че има подобрение в защитата.“
„През втората година от Локомотив очакваха да се върна в родния клуб, но подписахме нов договор с ЦСКА. Тогава и ръководството и феновете питаха, защо влезе доброволец, не е военно положение. Имаме право да си го върнем. Но големите шефове се разбраха и всичко премина благоприятно и много точно. Това беше добра промяна и за мен. Играех със звезди, играли на Световно и на Олимпиада. Трябваше да ги гледам в очите и да копирам. Всички по-опитни футболисти се държеха като родители. Виждаха, че в мое лице отборът има един добър защитник.“
„Мачовете на ЦСКА с Интер мога да го определя като един от първите най-сполучливи за мен. След третата среща, която загубихме. Имаше покана от ръководството на Интер да ме привлекат. Знаете, че тогава във всички спортове политиката беше друга. Не получих разрешение и продължих футболната си кариера.“
„По-късно вече като помощник-треньор в ЦСКА, дойде големият мач срещу Байерн за КЕШ. Знаете, до 18-ата минута резултатът стана 3:0. Тогава някои от големите им играчи свалиха фланелките си още след първото полувреме. Тогава от статични положения и от корнери те с опит ни победиха. Тогава бяхме ние срещу невероятния състав на Байерн. Само като чуеш името на Бекенбауер – това беше много нещо.“
„Станах старши треньор на ЦСКА след прочутия бой с Левски, когато двата отбори бяха променени. Беше елементарно дърпанe между някои футболисти. Причината беше от по-рано, за да има някои промени. Промените трябваше да станат от спортни специалисти, но станаха от челото на държавата. Но тези два отбора след два отбора отново излязоха напред.“
„По-късно се играеше и допълнително в махалата. Не само Стоичков, Любо, Емо, после Мартин, Стилиян, Бербатов. Със своите помощници трябва да бъдеш единен, а отговорността пада върху те. Трябва да бъдеш като баща и майка за състезателите. Не е нормално в известен клуб да има пропадане. Дюшемето, паркетът, плочата ли е със слаба замазка. Слагат подписа, а после не спазват някои правила. Вас ви превземат, а те се увеличават проблемите. Няма ли колектив, не са ли единни е много трудно. Когато работиш професионално, трябва правилата да се спазват, а второто правило е взаимоотношенията със състезателите. Трябва да имаш дори трима капитани, за да регулират това, което не можеш да чуеш.“
„След Световното в Америка, където станахме четвърти, радостта мина бързо. В последните години учудващо дори един метър не сме напреднали. Нещо ни куца, трябва да отвори тефтера и да види къде е правилното“, завърши Димитър Пенев.