Башич: Тенисът бе единственият начин да избягам от улицата

Мирза Башич е една от големите изненади в Диема Екстра София Оупън. Представителят на Босна и Херцеговина започна участието си в турнира от квалификационната фаза, но след много битка, обрат срещу Александър Лазов още в първия мач и напрегнати сблъсъци с играчи като Филип Колшрайбер и Максимилиан Мартерер, той успя да си извоюва място на полуфинал и среща с лидера в схемата Стан Вавринка, a там дойде сензационен двусетов успех и първи АТР финал в кариерара.
Борбеното представяне на Башич вероятно крие корените си в неговото детство. Роден през лятото на 1991 година, още от малък той е засегнат от войната в Босна и последствията от нея.
„Започнах да играя тенис точно след войната. Направих го заради брат ми, който вече се занимаваше с този спорт. Това беше единственият начин да се измъкнеш от улиците, да се махнеш от тях, и да спортуваш. Когато бях на 14, дори не се замислях за професионална кариера. Но от 14-годишните преминах в категория до 16, постигах добри резултати. А когато станах на 18, трябваше да избера между професионалната кариера и университета. Бях спечелил първите си точки на 17 и затова избрах да продължа с тениса“, разказа Башич.
През цялата си кариера Башич е принуден да води постоянни битки за достигане на най-високото ниво в световния тенис. А незаменима подкрепа той получава и от най-близките си хора.
„Нямаше да бъда тук, ако не бе семейството ми – родителите, брат ми. Те жертваха почти всичко, за да мога аз да стигна дотук. В големите страни получаваш подкрепа от федерацията или от някой друг, но в нашата държава не е така. Така че всичко стана възможно, да кажем, на 80%, благодарение на саможертвите на моето семейство.“
Мястото сред финалните четирима на турнира, след преминати квалификации, започва да се превръща в познато постижение за Башич. Но само няколко часа преди него, участие на полуфинал си извоюва друг квалификант - Йозеф Ковалик.
“Мисля, че квалификантите имат леко предимство, защото започват от самото начало, а освен това условията тук са малко по-странни, най-вече заради надморската височина. Ковалик игра добре, аз – също, така че за нас е много добре, че стигнахме полуфиналите. За мен това е втори полуфинал, след този в Москва през миналата година, когато също преодолях първо квалификации.“
А сблъсъкът в руската столица го изправи срещу неговия сънародник и първа ракета на Босна и Херцеговина – Дамир Джумхур.
„Винаги е предизвикателство, не е лесно да играеш със сънародник. И тук, в последния кръг на квалификациите, играх с Томислав Бъркич. За нас винаги е предизвикателство да се изправяме един срещу друг, наслаждаваме се на това.“
„В тениса всяка седмица има турнир и много пъти играчите от Босна и Херцеговина се изправяме един срещу друг. Няма значение кой е замесен, играем един срещу друг. Винаги е забавно да излезеш на корта срещу сънародник и се надявам в бъдеще да има повече от нашите тенисисти в тура. Това би ме направило щастлив.“